Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. София, 05 март 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 2982/ 2012 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия А. Р. М. против въззивно решение № 277 от 04.11.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 274/ 2011г. на Великотърновския апелативен съд.
В касационната жалба макар и неконкретизирани доводите могат да бъдат определени до допуснато нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК.
В съдебното заседание жалбата се поддържа, като се иска алтернативно-отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното:
Великотърновският апелативен съд с решение № 277 от 04.11.2011г. по в.н.о.х.д.№ 274/2011г. е изменил присъда № 37 от 03.08.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 412/2011г. на Русенския окръжен съд, като увеличил размера на наложеното на подсъдимия А. Р. М. наказание лишаване от свобода на осем години и потвърдил присъдата в останалата й част.
С присъдата подсъдимият А. Р. М. е признат за виновен в това, че на 10.05.2011г. в град Р., при условията на опасен рецидив отнел от владението на М. Т./12 годишна/ движими вещи на обща стойност 159.70лв. от владението й с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.54 от НК и го осъдил на седем години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим.
Доводите в касационната жалба са идентични с тези, правени и пред двете предшестващи инстанции.Оспорва се авторството на деянието, като касаторът твърди, че по делото не са събрани убедителни доказателства установяващи по несъмнен начин, че той е извършителя на грабежа.В подкрепа на това си становище сочи, че нямало логика, ако той е извършил грабежа доброволно да се яви пред органите на МВР.Освен това твърди се, че при преценката на доказателствените средства са допуснати нарушения, които опорочават изводите относно фактите.
Възраженията са неоснователни.
Приетите за установени от двете съдебни инстанции факти относно авторството на деянието се основават на достатъчен по обем доказателствен материал, чиято преценка е направена в съответствие с изискванията на процесуалните норми и на изискванията на формалната логика.Обясненията на подсъдимия не са останали извън вниманието на съда.Те са преценявани много внимателно, но не изолирано, а във връзка с останалите доказателства, след което правилно са приети като израз на правото на защита на подсъдимия.Поради невъзможността подсъдимия да избегне от безспорния факт, че е бил в магазина по същото време, когато от там е пазарувала и пострадалата свидетелка, обяснението, което той дава на този факт е очевидно нелогично.Обстоятелството пък, че той се е явил пред органите на МВР, не може да хвърли съмнение по въпроса за авторството, още повече, че явяването му е направено след като той е бил уведомен, че следва да го стори.Правилно при решаването на основния въпрос по делото- автор ли е подсъдимия на деянието, съдът е преценявал показанията на свид. Т. и ги е приел за достоверни, независимо възрастта й.Обстановката при която е извършено деянието, не малкия период през който Т. е имала възможност пряко да наблюдава подсъдимия и да опише отличителните му белези е достатъчно за отхвърляне на всякакво съмнение относно авторството на деянието.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателства, които са преценявани в съответствие с процесуалните правила, не са налице никакви нарушения, които да дават основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието.
При решаване на въпроса за тежестта на наказанието, което следва да понесе подсъдимият съдилищата са отчели всички както отегчаващи, така и смекчаващи отговорността обстоятелства и са определили справедливо по размер наказание, което въпреки завишаването му с една година от въззивния съд е пак в пределите на смекчаващите обстоятелства. По размер наказанието е съответно на извършеното от подсъдимия деяние и чрез него в най- голяма степен ще се реализират целите, предвидени в чл.36 НК. Правилно съдът при налагане на наказанието е преценил времето, когато е извършено престъплението- малко след изтърпяване на не леко наказание от лишаване от свобода, защото този факт е показателен, че поправянето на подсъдимия не може да се постигне с налагане на по- малко по размер наказание.
Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения от въззивния съд решението следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277 от 04.11.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 274/2011г. на Великотърновския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: