Р Е Ш Е Н И Е
№90
гр. София, 09.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4105 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № I-39 от 06.06.2018г. постановено по гр.д. № 459/2018г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 101 от 11.07.2016г. по гр.д. № 1006/2015г. на Айтоски районен съд досежно определените квоти и съделителите в допуснатите до делба земеделски имоти и вместо това е допусната съдебна делба между двама от съделителите: Т. И. Й. и К. И. Й., като наследници на И. Т. Й. /поч. 24.01.2013 г./ на шест от земеделските имоти в землището на [населено място], [община], а именно: 1/ нива в местността „К. с площ от 32,9 дка, ІV-та категория, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 2/ нива в местността „Д.“ с площ от * дка, ІV-та категория, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 3/ нива с площ от * дка, ІV-та категория в местността „А. кайря“ съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 4/ нива с площ от * дка, ІІІ-та категория, в местността „Д.“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 5/ овощна градина в местността „Б. К.“ с площ от * дка, съставляваща имот № **, по плана за земеразделяне и 6/ овощна градина от * дка, имот № ** по плана за земеразделяне на селото, при равни квоти за двамата. По отношение на останалите съделители: З. Г. Д., Б. Г. Я., М. С. Я., И. Г. К., Т. Г. К. и З. С. К. искът за делба на тези имоти е отхвърлен. По допускането на делбата на останалите три земеделски имота: нива в местността „Б.” с площ от * дка, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; нива с площ от * дка в местността „К. бунар“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне и нива с площ от * дка, ІІІ-та категория в местността „М.“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне, са определени следните квоти на съделителите: общо 21,389/66,389 ид.ч. за ищеца Т. И. Й. и ответника К. И. Й.; общо 15/66,389 ид.ч. за З. Г. Д. и Б. Г. Я. /наследници на Т. К./; общо 15/66,389 ид.ч. за М. С. Я. и З. С. К. /наследници на К. С. / и общо 15/66,389 ид.ч. за И. Г. К. и Т. Г. К. /наследници на Й. К./.
Касационната жалба е подадена от З. Г. Д., Б. Г. Я., Т. И. Й., М. С. Я., И. Г. К. и Т. Г. К. чрез пълномощника им адв. Г. М.. В нея са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че решението е постановено след изцяло превратно проведен процес на ценене на доказателствата. Изводът за изтекла придобивна давност в полза на И. Й. за шест от имотите е направен въз основа на квитанция, която съдържа данни за платени 108 лв. на З.”Зора”. От този документ не произтича нито установена фактическа власт върху конкретни имоти, нито демонстриране спрямо останалите сънаследници на намерение за своене. При определяне квотите на съделителите за останалите три имота съдът е приел, че субективните представи на сънаследниците за дяловете ми, повлияни от непредставено им завещание, са в състояние да определят различни от полагащите се по закон дялове от наследствените имоти.
Ответникът К. И. Й. чрез пълномощника си адв. И. С. намира жалбата за неоснователна.
С определение № 102 от 26.02.2019г. е допуснато касационно обжалване на поради съмнение за очевидна неправилност на два от изводите на съда, касаещи определянето на участващите в делбата лица и квотите им.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането, между наследниците на Т. Й. Н., починал на 17.04.1993г. Обект на делбата са девет земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община], собствеността върху които е възстановена на наследниците по реда на ЗСПЗЗ с решения на Поземлена комисия-А. от 1995г.
Производството пред касационната инстанция се развива за втори път след като с Решение № 132 от 21.03.2018г. по гр.д. № 272/2017г. на ВКС, II г.о. предходното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата по провеждане на устни състезания с указания съдът да се произнесе по възражението за придобивна давност, изтекла в полза на И. Т. Й., починал 2013г., който е син на наследодателя Т. Н. и баща на ответника К. Й. и на ищеца Т. Й..
При новото разглеждане, в изпълнение на дадените указания, е постановено сега обжалваното решение на въззивния съд. Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е приел, че след възстановяване на земеделската земя на наследниците на Т. Н. през 1996 г., неговият син И. Й. е осъществявал фактическа власт върху по-голямата част от нея. Представената по делото квитанция от 09.04.2001г. от З. “Зора“- [населено място], според съда дава основание да се счита, че владението е започнало най-късно през 2001г., когато И. е внесъл в тази кооперация 108 дка земя и е заплатил за нея дялов капитал. По-късно, през 2004г., част от тази земя – 86,891дка е била отдадена под аренда на „Д. „О., а друга част на ЕТ “К. К.”. И. Й. е бил с убеждението, че земята е негова собствена, тъй като съдържанието на изготвеното от баща му завещание, макар и недействително, е било от значение за формирането на анимус за своене на част от земята. Неговите сестри и техните наследници са знаели за завещанието и са смятали, че то произвежда действие, поради което са го зачитали и са приемали за правилно неравностойното разпределение на собствеността. Те са били пасивни близо 20 години; получавали са рента само за 15 дка и едва след консултация с адвокат през 2014г. относно правното действие на завещанието, са предявили претенции за повече земя. С оглед на това съдът е счел, че И. Й. се е смятал за собственик на 108 дка земеделска земя и затова е платил от свое име и за себе си допълнителна вноска в кооперацията. Това са били нивите, които е притежавал, а останалите земи са овощни градини, каквито кооперацията не е обработвала. Съпоставяйки размера на земите с данните от представените две удостоверения от „Д.“ О. и ЕТ „К. К.“ съдът е установил, че площта на нивите на И. Й. е 108 дка, колкото той е внесъл първоначално през 2001г. в З. „Зора“, което съответства на четирите земеделски имота, описани в удостоверението на „Д.“ О. с обща площ от 86,891дка плюс 21,389 дка, за които Й. е получавал рента от ЕТ „К. К.“ /от общо 66,389дка/ и така се получават 108дка. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че И. Й. е владял явно и необезпокоявано като собственик най-късно от 2001г. до смъртта си през 2013 г. четири от нивите – тези по п. 1, 3, 6 и 7 от исковата молба /описани в удостоверението от „Д.“О./, както и овощните градини по п. 4 и 9 от исковата молба /описани в удостоверението от ЕТ“К. К.“/. Възражението за придобиване по давност на тези имоти е намерено за основателно, поради което делбата им е допусната само между двамата наследници на И. Й. – ответника К. Й. и ищеца Т. Й. при равни дялове.
За останалите три ниви – тези по п. 2, 5 и 8 от исковата молба, с обща площ от 66,389дка съдът е приел, че са владяни съвместно от наследниците на Т. Н., като И. Й. е имал съзнание и намерение за своене на 21,389дка, за колкото е получавал рента, а наследниците на трите сестри на И. и дъщери на Т. Н. са считали за свои по 15 дка от отдадените под аренда земи в „Д.“ О., за които са получавали рента. Ето защо, въззивният съд е допуснал делбата на тези три ниви между всички наследници при квоти: общо 21,389/66,389ид.ч. за ищеца Т. Й. и ответника К. Й., 15/66,389 ид.части за общо З. Г. Д. и Б. Г. Я. /наследници на Т. К./; 15/66,389 ид.части общо за М. С. Я. и З. С. К. /наследниците на К. С. / и 15/66,389 ид.части общо за наследниците на Й. К. – И. Г. К. и Т. Г. К..
По основанието за касационно обжалване.
Очевидно неправилен като напълно необоснован се явява изводът на съда, че квотите, при които следва да се допусне делба на наследствените три имота – по п. 2, 5 и 8 от исковата молба, се определят не въз основа на правилата на Закона за наследството, а според това за колко декара са получавали рента четирите групи наследници.
Същият порок – очевидна неправилност се налага и спрямо извода за основателност на поддържаното от въззивника К. Й. възражение за изтекла придобивна давност в полза на баща му И. Й., починал 2013г. От една страна, това възражение е уважено, без да се вземе предвид факта, че то не се поддържа, а напротив – оспорва се от другия наследник на И. Й. – Т. Й., като двамата са насрещни страни в процесуалното правоотношение. От друга страна, възражението е уважено като началото на давностното владение е обосновано с внасянето на 108 дка земя в З.”Зора”, установено с квитанция от 2001г. за внесени 108 лв. дялов капитал, без обаче в този или в друг документ да са описани конкретните имоти, дадени за обработване на кооперацията; същевременно, в удостоверенията от „Д.” О. и ЕТ „К. К.”, на които съдът се позовава, са посочени както имоти, за които се претендира давност, така и признатите за наследствени.
При тези констатации следва да се пристъпи към разглеждане на спора по същество.
Първо, в частта за делбата на шестте имота, спрямо които е уважено възражението на К. Й. за изтекла придобивна давност в полза на баща му И. Й., починал 2013г. и делбата е допусната само между К. Й. и неговия брат Т. Й.. Както бе посочено, от процесуална гледна точка възражението е уважено, въпреки че то не се поддържа, а напротив – оспорва се от другия наследник на И. Й. – Т. Й.. Следователно от този наследник липсва позоваване на придобивна давност. А правните последици на придобивното основание по чл. 79 ЗС настъпват само след позоваване – изявяване на воля от страна на владелеца, респ. на неговите наследници, да се ползват от осъществения фактически състав – владение в предвидения от закона срок. В този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК.
От материалноправна гледна точка възражението е недоказано. Началото на давностното владение в полза на И. Й. е свързано с твърдението за внесени от него 108 дка земя в З.”Зора”, доказано с квитанция от 2001г. за внесени 108 лв. дялов капитал. Този документ обаче не съдържа описание на конкретните имоти, дадени за обработване на кооперацията. Поради това от него не може да се установи намерение за своене на определени имоти. Отделно, предоставянето на наследствените земите за обработване от земеделска кооперация или друг арендатор, извършено от един сънаследник, само по себе си не съставлява действие, с което той демонстрира промяна на намерението си спрямо останалите сънаследници. За да започне да тече придобивна давност в полза на сънаследник е необходимо той да извърши конкретни действия, насочени към останалите сънаследници, с които да манифестира, че започва да владее и техните идеални части. Такива действия от страна на И. Й. спрямо неговите сестри, респ. техните наследници, не са извършени. Не може да се приеме, че основание за неговото владение е завещанието на наследодателя, независимо, че то е нищожно като правен акт. Според въззивния съд именно завещанието формира анимусът на И. Й. за своене на част от земята. Този извод е необоснован. Изразената в завещателния акт воля е на дъщерите да останат по 15 дка нива, а на сина 155 дка ниви, лозе, градина. Към момента на съставянето му през 1991г., а и към момента на смъртта на наследодателя през 1993г., собствеността върху земеделските имоти не е била възстановена, така че имотите не са били индивидуализирани. Недоказана е и тезата на К. Й., че завещанието е било известно на неговите лели, че те са се съгласили с него и поради това са приемали да получават рента само за 15 дка земи. Свидетелката С. /дъщеря на Т. Й. и племенница на К. Й./ сочи, че завещанието е намерено през 2013г. след смъртта на И. Й.. До този момент К. е твърдял, че има завещание, но никой не го е виждал. До 2013г. дядо й И. Й. е получавал рента за 105 дка, а всички останали за по 15 дка. Сестрите на дядо й просто са си вземали рентата за 15 дка, защото мислели, че на толкова имат право, но не са виждали завещанието преди 2013г. Даже говорели помежду си, включително с К., че трябва да си разпределят земите. От 2014г. вече рентата се разпределя по равно между наследниците. Свидетелят Я., съпруг на ищцата Бинка Я., също разказва, че съпругата му не знае конкретните ниви, но е получавала рента за 15 дка; това произтичало от някакво завещание на дядо Т., което видяли едва преди 2 години. От 2014г. вече си получават цялата рента. Свидетелката К., посочена от ответника К. Й., установява, че от 1995г. до 1997г. И. сам обработвал земите – около 150 дка, като казал, че ще даде по 15 дка на дъщерите, без да е ясно кои са тези 15дка. След това И. внесъл земите в кооперацията и свидетелката не знае дали са получавали рента другите наследници. Въз основа на така изнесеното не може да се приеме, че дъщерите на Т. Н. са били наясно със съставеното от баща им завещание, приели са волята му и не са оспорвали по-големите права на брат си. Факт е, че възстановените земи са управлявани от брат им – той ги е работил, той ги е внесъл в кооперацията и предоставил на други арендатори. Това обаче не означава, че ги е придобил по давност. Тези земи, които той е считал, че се падат нему, не са конкретизирани по някакъв начин, така че да бъдат отграничени от останалите възстановени имоти, за да могат да са обект на владение и на придобивна давност. А и той не е отблъснал явно и несъмнено правата на останалите наследници. Единствено получаването на рента за по-малко декари от полагаемите се не съставлява такова действие. Отделно, установено е, че след смъртта на И. през 2013г. рентата вече се дели поравно между всички наследници. Така че, дори И. Й. да е осъществявал владение по този начин, след смъртта му то е прекъснато – чл. 81 ЗС, което прекъсва и давността.
Поради изложеното решението на Бургаски окръжен съд се явява неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за делба на шест от наследствените имоти спрямо наследниците на дъщерите на наследодателя и делбата е допусната само между наследниците на сина му И.. Следва да се отмени въззивното решение в тази част и да се допусне делба между всички наследници на Т. Й. Н. при законните квоти, които в случая са по 1/8 част за всеки от осемте съделители.
Второ, по отношение на дяловете на съделителите в трите имота, допуснати до делба между всички наследници, но при квоти съобразно получаваната рента. Изложените от съда мотиви са необосновани и нелогични до степен на неразбираемост. Съдът приема, че тези имоти са владяни съвместно от наследниците на Т. Н., но единия от наследниците – И. Й. е имал съзнание и намерение за своене на 21,389дка, за колкото е получавал рента, а наследниците на трите сестри на И. и дъщери на Т. Н. са считали за свои по 15 дка от отдадените под аренда земи в „Д.“ О., за които са получавали рента. Само въз основа на това разсъждение съдът е определил дяловете на съделителите. В числителя на обикновените дроби е поставил декарите, за които е получавана рента – 15 за всяка от дъщерите на наследодателя и 21,389 за наследниците на сина И.. В знаменателя на дробта е числото 66,389, което според съда е общата площ на трите ниви. По този своеобразен начин, без изрично да го посочи, съдът фактически е признал, че И. Й. е придобил по давност по-голям дял от наследството, от полагащия му се по закон – чл.5, ал.1 ЗН, без този дял да е конкретизиран. Отделно, посоченото от съда в знаменателя число 66,389 не съставлява сбор от площта на трите имота /те са съответно 2,997 дка, 15,002 дка и 6 дка или общата им площ е 23,999дка/. 66,389 дка е площта на нивите, дадени за обработка на ЕТ „К. К.”, но сред тях освен трите ниви, влизат и други две, които са обект на възражението за придобивна давност. Ето защо, възприетият подход е напълно необоснован, което обуславя очевидна неправилност на обжалвания акт и отмяната му като такъв. Тъй като не съществува основание за признаване на по-голям дял на сина на наследодателя И. Й. по давност въз основа на завещанието, то делбата на тези три ниви – в местн. „К. Бунар”, в местн. „М.” и в местн. „Б.” следва да се допусне както и на останалите – между всички наследници при законните квоти.
Горните изводи водят до отмяна на обжалваното решение и в двете му части и постановяване на ново, с което като краен резултат да се допусне делбата на всички имоти между всички съделители при равни квоти.
Касаторите са направили разноски за държавни такси в касационното производство в размер на 200 лв., които следва да бъдат поставени в тежест на ответника по жалбата.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № I-39 от 06.06.2018г. постановено по гр.д. № 459/2018г. на Бургаски окръжен съд и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на следните земеделски имоти в землището на [населено място], [община], останали в наследство от Т. Й. Н., починал на 17.04.1993г.: 1/нива в местността „Б.” с площ от * дка, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 2/ нива с площ от * дка в местността „К. бунар“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне и 3/ нива с площ от * дка, ІІІ-та категория в местността „М.“, съставляваща имот № **, а именно по 1/8 /една осма/ ид.ч. за всеки от съделителите: З. Г. Д., Б. Г. Я., М. С. Я., З. С. К., И. Г. К., Т. Г. К., Т. И. Й. и К. И. Й..
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните земеделски имоти в землището на [населено място], [община], останали в наследство от Т. Й. Н., починал на 17.04.1993г.: 1/ нива в местността „К. с площ от * дка, ІV-та категория, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 2/ нива в местността „Д.“ с площ от * дка, ІV-та категория, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 3/ нива с площ от * дка, ІV-та категория в местността „А. кайря“ съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне; 4/ нива с площ от 7,999 дка, ІІІ-та категория, в местността „Д.“, съставляваща имот № 068009 по плана за земеразделяне; 5/ овощна градина в местността „Б. К.“ с площ от 11,20 дка, съставляваща имот № **, по плана за земеразделяне и 6/ овощна градина от * дка, имот № ** по плана за земеразделяне на селото, останали в наследство от Т. Й. Н., починал на 17.04.1993г., между съделителите З. Г. Д., Б. Г. Я., М. С. Я., З. С. К., И. Г. К., Т. Г. К., Т. И. Й. и К. И. Й. при равни дялове – по 1/8 идеална част.
ОСЪЖДА К. И. Й. да заплати на З. Г. Д., Б. Г. Я., Т. И. Й., М. С. Я., И. Г. К. и Т. Г. К. сумата 200 /двеста/ лева разноски по делото за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: