Р Е Ш Е Н И Е
N 900
София, 01.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 31/2009 год.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано по молба на И. К. Л. и М. Д. Л., двамата от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 01.08.2008 г. по гр. д. № 4251/2007 г. на ВКС, ГК, V г. о. Молителите поддържат, че са открили ново доказателство, с което се установява факт, от значение за правния спор.
Ответниците З. Д. и М. К. намират молбата за неоснователна като твърдят, че доказателството, на което тя е основана – нот. акт № 156 от 1938 г. не е новоткрито и при полагане на дължимата грижа молителите са могли да го представят по време висящността на процеса.
Молбата за отмяна е подадена в срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК, от легитимирани страни и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решението, отмяна на което се иска, е отменено решение по гр. д. № 2450/2006г. на Пловдивски окръжен съд и оставеното с него в сила решение по гр. д. № 497/2006 г. на Пловдивски районен и спора е решен по същество като е отхвърлен предявен от молителите срещу З. Д. и М. К. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците З да допуснат ищците в определения им дял първи с решение по протокол от 09.12.2005 г., съставен на основание чл. 32, ал. 1 ЗС, с което е определен начина на реално ползване на незастроената част от съсобствения между страните УПИ *, в кв. 84 по плана на гр. П. и да бъдат осъдени ответниците да възстановят разрушената от тях ограда по границите на разпределеното ползване. Съдът е приел, че отношенията на съсобствениците, породени от спор за ползване на общия имот, вече са администрирани от съда с влязло в сила решение от 14.05.1969 г. по гр. д. № 3837/1968 г. на П. окръжен съд по иск по чл. 32, ал.2 ЗС. След постановяването му не са настъпили нови обстоятелства, които да са основание за нова административна намеса на съда.
Придобиването през 1982 г. от молителите на половината от притежаваните от праводателите им М. ид. ч. от урегулирания поземлен имот не е основание за разпределяне ползването на съсобствения имот по нов начин (с решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал.1 ЗС), тъй като и след това разпореждане е запазено съотношението, в обема права на съсобственост върху дворното място, при който през 1969 г. е извършено разпределение ползването на незастроената част от него.
Молителите са представили нот. акт № 1* т. Х от 8.12.1938 г., с който М. С. е дарил на Пловдивската девическа гимназия три дюкяна, намиращи се в сградата построена в УПИ, предмет на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС и с него обосновават твърдение, че надареното юридическо лице не е придобило вещни права върху дворното място. При извършеното разпределение ползването върху него през 1969 г. е направено неправилно тълкуване на клаузите на договора за дарение, поради което е прието друго. Този факт не е бил известен на съда, поради което той е от значение за спора и от него следва друг правен извод за основателността на иска.
Основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК е откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
Новооткрито е това доказателство, което е съществувало по време разглеждане на делото, но страната е била обективно възпрепятствана да узнае това или да го представи. То следва да съдържа сведения за обстоятелства (юридически и доказателствени факти), които са се осъществили преди приключване на спора. На следващо място не приобщаването му към доказателствата по делото не следва да е резултата на процесуално нарушение на съда или пък на проявена от страната небрежност.
На последно място съдържащото се в него сведение за юридически или доказателствен факт трябва да е от значение за правния спор.
Представеният нот. акт е съществувал по време висящността на спора. Той е бил известен на касаторите, тъй като е бил приет като доказателство по гр. д. № 2450/2006 г. на Пловдивски окръжен съд. Съобразно това той не е новооткрито писмено доказателство.
Той е и неотносимо доказателство. Касаторите са предявили негаторен иск, основан на взето решение на мнозинството за разпределение ползването на съсобствен имот. Те не са предявили иск за разпределение ползването, в който да са се позовали на факт, който считат, че се установява с това писмено доказателство.
Съобразно изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, тричленен състав на ВКС, ГК, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. К. Л. и М. Д. Л., двамата от гр. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 01.08.2008 г. по гр. д. № 4251/2007 г. на ВКС, ГК, V г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: