О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.902
гр. София,15.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№722 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. М. срещу решение №215 от 05.11.2015 г. по в.т.д.№41/2015 г. на ОС Габрово. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №508 от 05.06.2015 г. по гр.д.№3038/2013 г. на РС Габрово, е отхвърлен предявеният от Р. И. М. срещу П. П. Н. в качеството му на [фирма] иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да завърши находящата се в [населено място], [улица] сграда №2, с идентификатор 14218.519.201, в която се намира апартамент №1, с идентификатор 14218.519.201.2.1 и да снабди Р. И. М. с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /обр.15 към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3 от 31.07.2003 г./ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация /съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ/.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №201 от 02.05.2012 г. по гр.д.№884/2011 г. на ВКС, ГК: Уговорките за други престационни задължения – довършване строителството на сграда и снабдяването с удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от ЗУТ в предварителния договор за покупко–продажба на недвижими имот, прекратяват ли се със сключването на окончателен договор за покупко–продажба на имота.
Ответникът по касация П. П. Н. в качеството му на [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че разрешението за строеж е издадено в полза на П. П. Н., който е субектът, оправомощен да подаде заявление за въвеждане на обекта в експлоатация и тъй като в стопански аспект едноличният търговец се припокрива с физическото лице, то [фирма] е във възможност да изпълни задълженията си по сключения предварителен договор за предаване на апартамента с Акт обр.16, задължителен етап към който е снабдяването и с Акт обр.15. Посочил е обаче, че в случая е налице оформен с нотариален акт окончателен договор за покупко-продажба, със сключването на който уговорените права и задължения по предварителния договор между страните са приключили – последният е имал действие до сключването на окончателния договор, в който липсват споразумения между страните да се довърши сградата.
Настоящият състав намира, че поставеният в изложението въпрос, на който въззивният съд е дал положителен отговор, е обусловил направения в решението извод за неоснователност на предявения иск. От друга страна в решение №201 от 02.05.2012 г. по гр.д.№884/2011 г. на ВКС, ГК е възприето, споделяното и от настоящия състав разрешение, според което в смесените договори /инкорпориращи в себе си предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка – за извършване строителството на имота от продавача, който в този случай се явява и изпълнител/, наред с основното организационно задължение по предварителния договор – за сключване на окончателен такъв, възникват и различните по своя характер други – престационни задължения, които могат да бъдат изменени или прекратени само по взаимно съгласие на страните или пък да бъдат погасени чрез изпълнение или чрез друг погасителен способ. Със сключването на обещания окончателен договор се погасява поради неговото изпълнение, именно и единствено посоченото по-горе основно организационно задължение на страните по предварителния договор. Останалите поети с клаузите на този договор престационни задължения /за построяването и/или за предаването на имота, за плащането на продажната цена/възнаграждението за изработката в уговорения срок и пр./, ако не са изпълнени или погасени по друг начин, или ако не са изменени, или прекратени по взаимно съгласие на страните, обективирано в окончателния договор, или в друго споразумение между тях, продължават да съществуват, дори и да не са преповторени в окончателния договор, като за запазване на действието им не е необходимо и той да препраща към предварителния договор.
Противоречието на въззивното решение с даденото разрешение обуславя наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №215 от 05.11.2015 г. по в.т.д.№41/2015 г. на ОС Габрово в частта му, с която след частична отмяна на решение №508 от 05.06.2015 г. по гр.д.№3038/2013 г. на РС Габрово, е отхвърлен предявеният от Р. И. М. срещу П. П. Н. в качеството му на [фирма] иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да завърши находящата се в [населено място], [улица] сграда №2, с идентификатор 14218.519.201, в която се намира апартамент №1, с идентификатор 14218.519.201.2.1 и да снабди Р. И. М. с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /обр.15 към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3 от 31.07.2003 г./ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация /съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ/. решение №4 от 08.01.2016 г. по в.гр.д.№632/2015 г. на АС Пловдив.
УКАЗВА на Р. И. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.