О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 06.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 4 октомври 2011 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. РИКЕВСКА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1035/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. П. чрез неговия пълномощник адв. К. К. против решение № 470 от 15.04.2010 г. по в.гр.д. № 2718/08 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът обосновава наличието на основания за достъп до касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос допустими ли са свидетелски показания за установяване идентичност на предоставения за ползуване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот с този, по отношение на който е било упражнено право на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС- решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5601/07 г. на ІІ г.о. и определение № 616 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 443/09 г.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от адв. Н. Н. в качеството му на процесуален представител на Н. А. П.. Доводите са за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите допустимо ли е да се приеме, че е налице техническа грешка при учредяване правото на ползване, ако в акта административният орган не е записал трайна граница на имота и допустимо ли е да се установява идентичност на имотите при съвпадение само на две граници и въз основа на предположение на съдебно – техническата експертиза.
Ответницата по касация П. Г. Т. в писмен отговор оспорва касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 2903 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 2850/07 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което П. И. П. и Н. А. П. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на П. Г. Т. владението на недвижим имот пл.№ 1089 с площ 887 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на м. ”М. рид, Бялата чешма и Дъбравата”, в землището на [населено място]. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата П. Т. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с решение № 227 от 29.11.1994 г. на ПК- В., с което в полза на нейния наследодател Г. Н. Д. е възстановена собствеността върху нива с площ 6.660 дка в м. ” Т. А.” в землището на кв. В., [населено място], съставляващ имот пл.№ 7120 по стария кадастрален план от 1956 г., в който попада и имот пл.№ 1089 по кадастралния план от 1990 г. Приел е, че ответниците нямат противопоставимо на ищцата право на собственост върху 600 кв.м. от този имот, основано на придобиване по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е доказано имота да е идентичен с предоставения за ползуване на П. И. П. имот по решение от 1979 г. на ИК на ОНС В. в м.”Паметника” при съседи : К. Я. и път. Изводът за липса на идентичност е основан на заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза, която е посочила че К. Я. е записан в разписния лист към плана от 1987 г. като собственик на имот пл.№ 1087, който е през един имот от процесния, а освен това имот пл.№ 1089 няма за граница път.
При разглеждане на делото в първата инстанция са събрани гласни доказателства за установяване на границите на предоставения на П. И. П. имот и за вида и периода на извършване на строителство на постройката в него. Представени са и писмени доказателства, чрез които ответникът се е домогвал да установи, че след като му е било предоставено право на ползуване върху имота, ползувателят на съседния имот е бил сменен с друг и това лице също е упражнило правото си на изкупуване и е записано като собственик на съседния имот. Въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с тези доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос. В решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5601/07 г. на ІІ г.о. на ВКС, на което се позовават, е прието, че процесуалният закон не предвижда забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на един имот, включително и чрез проследяване на настъпилите в течение на определен период от време промени в неговите съседи, и след като страната, в чиято тежест е да установи идентичността на имота, е представила такива доказателства, съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност с писмените доказателства и извърши цялостна преценка за установяването на тези правнозначими факти. Доколкото в случая, видно от изложените от Варненския окръжен съд мотиви, преценката за идентичността на имотите се основава само на заключението на съдебно – техническата експертиза, а не всички събрани доказателства, е налице соченото касационно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 15.04.2010 г. по в.гр.д. № 2718/08 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 237.36 лв. и представят доказателства за това в съда.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
+ЧЛЕНОВЕ: