2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 06.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2258 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Апелативната прокуратура в [населено място], чрез прокурор Б. С., против въззивното решение № 984 от 25 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4708/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се отменя решение № 4279 от 28 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 10918/2017 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Р., с адрес в [населено място], против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лева до 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за което Р. е оправдана с влязла в сила на 18 май 2017 г. присъда от 29 септември 2016 г., постановена по нохд № 1875/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], потвърдена с решение № 578 от 18 май 2017 г. по внохд № 206/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ведно със законната лихва от 18.05.2017 г., и вместо него прокуратурата е осъдена да й заплати още 5000 лева, както и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на прокуратурата да заплати на Р. обезщетение от 5000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на същото престъпление, за което е оправдана, ведно със законната лихва от 18.05.2017 г.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищцата. Според касатора, не са изложени мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между установените по делото обстоятелства и причинените вреди, като не е посочено значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение. За необсъдени при определяне размера на обезщетението се сочат данните за личността на ищцата, нейното обществено положение, липсата на настъпили промени в семейството й, липсата на трайни вредни последици за нея, включително за нейното физическо и психическо здраве, неоповестяването на наказателното производство публично. Неправилно са оценени приложената най-лека мярка за неотклонение, която не е извела ищцата от обичайната й семейна и социална среда, липсата на приложени други ограничителни мерки; не е отчетена интензивността, конкретно предприетите действия на процесуална принуда в хода на досъдебното и съдебно производство. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата И. Н. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. С., в отговор на касационната жалба оспорва както наличието на основание за допускане на касационното обжалване, така и изложените оплаквания срещу въззивното решение.
За да приеме първоинстанционното решение за частично неправилно, съдът счита предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за доказан в своето основание, като взема предвид възрастта на ищцата – 48 години към момента на повдигане на обвинението, и 52 години към момента на оправдаването й, воденото срещу нея наказателно производство в продължение на близо три години и шест месеца, наложената й за същия период мярка за неотклонение „подписка“, обвиняването й в извършване на тежко престъпление. Кредитирани са свидетелските показания за промяна в поведението на ищцата, включително за пренебрегване на домашните задължения, затруднения с работата, здравословни оплаквания при съдебни заседания. Възприето е и експертното заключение на психологическата експертиза, според което ищцата е адекватна, но понякога свръхценностно ориентирана, изпитвала усещания за безсилие и изтощение, които свалят прага й на поносимост към външни въздействия, изпитвала по-голяма от обикновено чувствителност и по-тежко възприемала воденото против нея наказателно производство, което е прието в съвкупност като основание за присъждане на по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди от обичайния. Счетено е, че продължителността на наказателното производство не е неразумна и не обосновава по-висок размер на обезщетението; за неустановено е прието потъпкване на уважението от страна на околните, отдръпване на приятели и познати; не са съобразени свидетелски показания за влошаване на страданието й от диабет, тъй като подобни правопораждащи факти не са въведени в процеса. В заключение, за адекватен размер на дължимо обезщетение за причинените неимуществени вреди е приета сумата от 10000 лева. Отречено е наличието на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, тъй като не се установява нейно действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с повдигнатото й незаконно обвинение, така че да се приеме, че за част от претърпените вреди отговорност носи самата тя.
К. съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната практика на ВС в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. Въззивният съд в разглеждания случай не е нарушил постановките на соченото постановление. Изводът на ВС, че при определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, споделян и последователно прилаган в съдебната практика и понастоящем, се основава на разбирането, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Противно на твърденията на прокуратурата, съдът е съобразил личността на ищцата и ефекта на незаконното наказателно преследване върху личния и социалния й живот. Съобразено е също, че липсват трайни последици за нея, включително за физическото и психическото й здраве; съобразено е прилагането на най-леката мярка за неотклонение, както и че не са прилагани други мерки по НПК.
На второ място се поддържа, че част от твърдените от ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, и така са нарушени разясненията, дадени от ВКС в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2004 г., ОСГК. По този проблем касаторът не е посочил кои точно неимуществени вреди не са последица в необходимата връзка с увреждането, поради което касационният съд не може да осъществи дължимата проверка за наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Невъзможна е по същата причина и проверката на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение със соченото тълкувателно решение.
Прокуратурата твърди, че липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, с което са нарушени разясненията на ВКС в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК. Противно на това твърдение, в обжалваното решение съдът е изложил мотиви за това кои от твърдените вреди намира за установени в причинна връзка с незаконното обвинение, и кои – не. Ето защо въпросът не налага допускане на касационно обжалване, а разясненията на ВКС не са нарушени.
Поддържа се още, че по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и какво е съдържанието и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ, е дадено разрешение в противоречие с решение № 236 по гр.д. № 1695/2015 г., III г.о., решение № 237 по гр.д. № 1258/2010 г., III г.о., решение № 57 по гр.д. № 4641/2015 г., IV г.о. В първото от сочените решения е разгледан случай на незаконно обвинение в извършване на престъпление по същото обвинение, както в процесния случай, при 4 годишен период на водене на делото, петнадесет месеца от които на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, но са съобразени и предходни осъждания на ищеца с влезли в сила присъди, и предвид установените по делото за претърпени в пряка причинна връзка с незаконното наказателно преследване вреди, за справедливо е счетено обезщетение от 2000 лева; с второто решение е взето предвид наказателно производство от четири години, задържане на ищеца под стража за двадесет и три дена, след което му е наложена парична гаранция, осъждането на ищеца по друго наказателно дело, по което е изтърпял и наказание „лишаване от свобода“, промяната на мярката за неотклонение е станала заради неявяване на ищеца в съдебно заседание, като с това си поведение той е станал причина за промяна за мярката за неотклонение и за удължаване на времето, през което е продължила съдебната фаза на процеса, и така при приетото съпричиняване, за справедливо е прието обезщетение от 4000 лева; в последното решение, за да приеме за справедливо обезщетението от 6000 лева, съдът съобразява изтърпяното от ищеца в продължение на половин година наказание „пробация“ за престъпление, за което е признат за невинен, и негативните последици за здравето му, настъпили вследствие на наказателното преследване, и от друга страна обвинението в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на НК, сравнително краткия период на наказателното производство от две години и ниския обем на извършените с участие на ищеца процесуални действия, обществено укоримите по същината си действия на ищеца, макар и не съставомерни, поради което част от претърпените страдания са резултат от допусната от него самия небрежност. Видно е, че посочените случаи и настоящият не са идентични или достатъчно сходни в съществените си елементи на необходими за съобразяване обстоятелства и понесени неимуществени вреди, за да може да се констатира поддържаното от касатора противоречие с практиката на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 984 от 25 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4708/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: