О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 13.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 127 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Националния д. на д. , представлявано от директора Т. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Я, против въззивното решение без номер от 3 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2005 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 15 юли 2005 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. и вместо него е признато за незаконно уволнението на Е. Г. Н. , Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на 1619,44 лева.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът е постановил решението си по основания, които не са наведени от ищеца в исковата молба – наличие на синдикална защита и нарушения при извършения подбор, още повече, че двете длъжности помощник директор не могат да се сравняват и нямат каквото и да било общо в извършваната работа. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона по възможността да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са наведени от ищеца в исковата молба, както и идентични ли са длъжности, които са различни по наименование и функции.
Ответникът Е. Г. Н. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Р, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускане на решението до касационен контрол, както и за правилността му.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът в случая не се ползва от предварителната закрила по чл. 333 ал. 1 т. 4 КТ към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; ищецът е бил член на С. на българските учители, поради което извършеното уволнение е незаконосъобразно от формална страна; съкратена е само една от бройките “помощник-директор”, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по първия от поставените от касатора въпроси.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Вторият поставен въпрос, макар да е във връзка с изводите на съда за наличието на две еднакви щатни бройки, е фактологически, тъй като налага сравняване на длъжностите по длъжностна характеристика, поради което по него отговор в производството по чл. 290 ГПК не се дължи.
Първият поставен процесуалноправен въпрос обаче е обусловил несъмнено изхода на спора и от различното му разрешаване резултатът по делото би бил променен. Ето защо, при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по този въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
За касационното разглеждане касаторът дължи 80 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 3 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2005 г.
УКАЗВА на Националния д. на д. , че в едноседмичен срок от получаването на съобщение за настоящото определение следва да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на съда държавна такса от 80 лева за касационното разглеждане, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: