О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 28.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 843 /2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. С. К. от с. А., област С. е подал касационна жалба против решението на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 272/2008 г в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. и приложил изложения на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба е подадена и от О. училище „Х” , с. А. в частта, с която Силистренския окръжен съд е отменил частично реението на районния съд и е признал за незаконно и отменил дисциплинарнто наказание ”предупреждение за уволнение”, наложено на Н. К. със заповед от 18. 6. 2008 г. на директора на О. „Х”. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Силистренският окръжен съд, с въззивно решение от 21. 1. 2009 г. по гр. д. № 272/2008 г. е отменил решението на Силистренския районен съд по гр. д. № 1276/2008 г. и признал за незаконно дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на Н. К. Съдът е приел, че по делото на са налице убедителни доказателства, че К. е извършил нарушението, за което е наказан. С въззивното решение е потвърдено решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Н. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – да се признае за незаконно уволнението му и отменена заповед № 354/8. 7. 2008 г., с която е наложено и да бъде възстановен на работа – учител по български език и литература и руски език в ОС „Х”, с. А.. Въззивният съд е посочил, че изводите на районния съд относно тежестта на нарушението, допуснато от К. и съответното дисциплинарно наказание „уволнение” са обосновани и правилни.
Искането на жалбоподателя К. за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е в противоречие на съдебната практика и от значение за точното прилагане на закона, като са приложени решения на ВКС относно критериите на закона при определяне на дисциплинарните наказания и спазване изискването на чл. 193 ал. 1 КТ. Доводите са основателни. Със заповедта от 8. 7. 2008 г. К. е наказан с дисциплинарно уволнение на две основания – по чл. 190, ал. 1 т. 7 КТ за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като не е изпълнил трудови задължения – спазване на задължителен минимален брой текущи изпитвания на учениците, съгласно Наредба № 3 на МОН и по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване престижа на училището сред гражданството на с. А. и община С. извършил действия, с които е заблудил класните ръководители и училищното ръководство. По делото е установено, че от К. са поискани обяснения само относно липсата на задължителния минимален брой текущи оценки и за начина на оформяне на срочната и годишна оценка на един ученик. Не са поискани обяснения относно второто нарушение, визирано в заповедта за уволнение – злоупотреба с доверието на ръководството и уронване престижа на училището. В тази връзка жалбоподателят посочва решение № 1431/18. 10. 2004 г. по гр. д. № 2460/2002 г. на ВКС, с което е прието, че за всяко от дисциплинарните нарушения, посочени в уволнителната заповед, следва да бъде изпълнено изискването по чл. 193, ал. 1 КТ за изслушване или приемане на писмените обяснения на служителя. По тези съображения, касационният съд счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Н. К.
Искането на жалбоподателя О. „Х” за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се в изложението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и това е въпросът за годността на свидетелските показания за възприемането им като доказателствено средство. Към изложението са приложени две определения на състави на ВКС – определение № 110/2008 г. и определение № 1/2009 г., които касаят други въпроси, а не преценката за годността на свидетелските показания и по тази причина са неотносими към така поставения въпрос. Касационният съд счита, че преценката на въззивния съд относно гласните доказателства не е въпрос за точното прилагане на закона или развитието на правото. Обсъждането и кредитирането или дерогирането на свидетелски показания е част от задължителна дейност на съда при постановяване на съдебния акт и както предвижда чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, съдът преценява доказателствата по свое убеждение. В случая, въззивният съд е мотивирал изводите си относно свидетелските показания и крайният му извод, че те са недостатъчно убедителни е резултат на оценъчната му дейност, която му е предоставена от закона. Неудовлетворението на жалбоподателя от тази оценка не е основание да се счита, че съдът не е приложил точно закона.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21. 1. 2009 г. по гр. д. № 272/2008 г. на Силистренския окръжен съд по жалбата на Н. С. К. от с. А., област С.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение по жалбата на О. училище „Х” , с. А..
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: