4
гр. д. № 712/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 905
София, 28.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 712/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. И. Н. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 08.06.2012 г. по гр. д. № 554/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 14533/2008 г. на СРС, с което е уважен предявен от Ц. Ц. Д. иск по чл. 109 ЗС и касаторката е осъдена да премахне ползвания от нея навес в съсобствения на страните имот, изпълнен на източната регулационна граница, с параметри дължина 12 м., ширина 2.86 м. и височина 2.40 м. касационният довод е за необоснованост на извода за недопустимост на иска и за неоснователност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като предметът на уважения иск е идентичен с този по гр. д. № 620/08 г. на СРС. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – може ли съдът да основе правните си изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и да изложи мотиви защо ги игнорира, както и по материалноправните въпроси допустимо ли е да се иска премахване на строеж в съсобствен имот преди съсобственикът да е оттеглил даденото съгласие за разпределение ползването на имота и придобива ли се право на строеж на основание давностно владение за постройка от допълващото застрояване. Въпросите са определени като съществени за изхода на спора. По първия се поддържа наличие на основанието за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, а по останалите два по т. 3 на нормата.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна. По доводът за недопустимост, поддържа, че гр. д. № 620/2008 г. на СРС няма за предмет иск за премахване на метален навес, поради което е неоснователен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да уважи предявения срещу касаторката от Ц. Д. негаторен иск, съдът е приел че металният навес е изграден от касаторката в съсобствения между страните УПИ І-5, в кв. 13, по плана на кв. Г. Б., [населено място] и препятства достъпа на ищеца до построените в имота жилищна сграда и гараж, негова индивидуална собственост.
От фактическа страна е установено, че ищецът се легитимира като собственик на 53.26% ид. ч. от дворното място и на жилищна сграда, построена в западната част на имота на площ от 51,60 кв. м, тухлена барака до жилищната сграда и навес. Правото на собственост е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1987 г. по реда на чл. 20 ЗСГ.
Касаторката е собственик на останалата част от дворното място от 46.74% ид ч. и построената в него стара едноетажна жилищна сграда на площ от 83.45 кв. м. на основание договор за покупко-продажба срещу поето задължение на издръжка и гледане, който е сключила с майка си през 1989 г. С приета техническа експертиза е установено, местонахождение на металния навес, неговите размери, както и че представлява подвижна временна конструкция, която е преместваема. От приложената скица към заключението на вещото лице се установява местоположение на сградите и постройките от допълващото застрояване в имота. Сградата, собственост на касатора, е разположена в южната част на УПИ и между нейната северна външна стена и западната регулационна линия ищецът е поставил лека ограда от мрежа. Навесът, премахването на който се иска, е построен по източната регулационна линия и заема част от дворното място, по което се преминава към сградата на ищеца, в случай че се подхожда от към [улица]. Установено е, че влизането с лек автомобил в имота от [улица], по която е разположена уличнорегулационната граница на имота, е невъзможно поради изградени по западната регулационна линия шахта, тераси с бордюри. Достъпът с автомобила до гаража на ищеца, който е изграден от южната страна на жилищната му сграда е невъзможен и поради недостатъчна площ за маневриране на автомобила.
Съдът е приел, че поставеният навес пречи на достъпа на ищеца към сградата му (навесът граничи със северната задна стена на жилищната сграда на ищеца). Като съсобственик на имота той има право да ползва целия имот и след като навесът ограничава това право искът е основателен.
След обсъждане на данните по делото и въпросите, по които се иска допускане касационна проверка настоящият състав намери, че доводът за недопустимост на иска поради това, че предявеният вече е предмет на гр. д.- № 620/2008 г. на СРС е неоснователен. По данни от удостоверение издадено по гр. д. № 620/2008 г. на СРС Д. е предявил срещу касаторката установителни искове за собственост на идеални части от построените в имота сгради от допълващото застрояване, индивидуализирани по вид и застроена площ, между които не е металния навес, предмет на иска по чл. 109 ЗС, наред с това липсва идентичност и на правото, защита на което се търси.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по разрешения материалноправен въпрос за придобиване право на строеж на основание давностно владение за постройка от допълващото застрояване (металния навес). С техническа експертиза е установено, че навесът няма характеристиките на постройка, а има такива на временна метална, сглобяема конструкция. След като тя подлежи на разглобяване, тя има характеристиките на движима вещ. Въпросът е решен при правилно прилагане на закона и не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК и вторият поставен въпрос за това дали допустимостта на иска е в зависимост от оттегляне на волеизявлението за разпределяне ползването на съсобствения имот. Този въпрос не е обсъждан от съда. По делото няма данни за извършено разпределение на ползването на имота между страните или между техните праводатели.
Касационна проверка на въззивното решение следва да се допусне по разрешения процесуален въпрос относно обсъждането на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне значението на всяко едно от тях. Този въпрос обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с решение постановени в производство по чл. 290 -293 ГПК. Некоректно е позоваването на определение, постановено по чл. 288 ГПК, както и на решения на състави на ВКС, постановени преди влизане в сила на ГПК, тъй като те не попадат в обхвата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е и разяснението дадено в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.06.2012 г. по гр. д. № 554/2011 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: