О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София,24.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1393 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от насрещните страни срещу въззивно решение № 359/07.03.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 753/2010 г.
С него въззивната инстанция е осъдила П. на Р. Б. да заплати на В. Д. Д. обезщетения за причинените му от незаконно привличане като обвиняем по сл.д. № 295/2001 г. вреди – 3000 неимуществени за причинените душевни болки и страдания и 1423,50 лв.- попуснати доходи от трудово правоотношение. Присъдени са лихви върху главниците, считано от 14.07.2006 г. до окончателното им изплащане.
Исковете са отхвърлени до пълните предявени размери.
Ищецът В. Д. обжалва решението на Софийски апелативен съд в частта,с която исковете му са отхвърлени за разликата над 3000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 1 423,50 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Ответникът П. на Р. Б. чрез прокурор от Софийски апелативен съд обжалва същото решение в частта, с която исковете са уважени по съображения за неправилност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са е допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен по граждански искове с цена над 5000 лв.; отговарят и на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК към двете касационни жалби, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Въззивният съд, за да постанови своето решение е установил, че от 18.10.2001 г. срещу Д. е повдигнато и поддържано неоснователно обвинение по чл. 242, ал. 4 НК, като в периода 02.11.2005 – 04.05.2006 г. му е била наложена и мярка за неотклонение „забрана за напускане пределите на страната”. В. Д. е с висше икономическо образование и в Б. е работил като митнически агент. При повдигане на обвинението той е живеел със семейството си постоянно в Б., където е учил и работил на срочен трудов договор (продължен за една година), задържан е на аерогарата при посещение в Б.. Срещу него са се водели петнадесет разследвания (част от тях прекратени) и по време на забраната за напускане на страната му се е родило дете, което той не е могъл да види нито да се грижи за него, отношенията със съпругата му се обтегнали, родителите му също понесли тежко повдигнатите обвинения, бил отстранен и от работа. Стресът поради нарушаването на обичайния начин на живот, невъзможността за осъществяване на желаната от него лична и професионална реализация и чувството за несигурност, както и другите негативни изживявания са резултат от всички водени срещу него разследвания и не могат да бъдат разграничени от процесното разследване, но обезщетение в размер на 3.000 лева е справедлив еквивалент за претърпените неимуществени вреди. По делото не доказано, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено именно поради неявяването му на работа в резултат на ограничението за пътуване, а и размерът на пропуснатите ползи не може да бъде определен според дохода на ищеца в предходен период от време.
И двете страни, подали касационна жалби са поставили въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, като поддържат противоречие с ПП 4/1968 г. на ВС РБ, както и с приложени съдебни актове.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът е значим за постановения краен резултат, но няма противоречие с принципните постановки по цитираното постановление. В същото време, установява се, че част от приложените от касатора В. Д. съдебни решения, които са влезли в сила, са постановени по негови искове против П. на Р. Б. за причинените му неимуществени вреди за същия период от време и идентичен доказателствен материал в резултат на повдигнатите срещу него обвинения по част от другите разследвания.
Поставеният от касатора Д. материално-правен въпрос за необходимата степен на вероятност при обезщетяване на имуществени вреди от пропуснати ползи, който е включени в предмета на спора и е от значение за неговия изход, в приложените съдебни решения, е разрешен по различен начин от съдилищата. Исковете, които са разгледани са отново на В. Д. против П. на Р. Б. за причинените му имуществени вреди за същия период от време, при напълно идентичен доказателствен материал.
В заключение, налице е хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 359/07.03.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 753/2010 г. по касационните жалби на В. Д. Д. и П. на Р. Б..
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: