2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 07.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3406 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от А. Е. Б. и Н. П. Б. срещу решение № 192 от 11.02.16г.по в.гр.дело № 2397/15г.на Пловдивския окръжен съд.С него е отменено решение № 2252 от 23.06.15г.по гр.дело № 12386/14г.на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за осъждане на М. Н. Б. и П. Г. Б. да им заплатят сумата от 7706.36 лв, представляваща извършени подобрения и разходи в апартамент /№/, находящ се в сградата на [улица] ,/ет/.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторите поддържат,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешени процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата М. Н. Б. и П. Г. Б. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел,че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.61 ал.2 ЗЗД.Прието е,че не е доказано по делото съгласието на ответниците за извършване на ремонт в процесния апартамент от ищците,както и не е доказано, че именно претендираните подобрения са извършени от последните,нито в сочения обем и размер.Изложени са съображения,че по отношение на кухнята „Стандарт”,макар и договорът на поръчка да е подписан от А. Б. и да е посочена цена,няма данни тази цена да е платена от нея или от ищеца.Приложените фискални бонове не доказвали ,че именно ищците са закупили фигуриращите в тях стоки,както и че тези материали са вложени в ремонта.Прието е още,че офертата за изработка и монтаж на П. дограма няма подпис,няма данни от кого е платена посочената в нея сума; протоколът за извършени СМР също е без подпис на възложителя,за да се приеме,че е заплатена сочената в протокола сума от ищците.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос /уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички релевантни за спора писмени доказателства и свидетелски показания в тяхната взаимна връзка, с оглед изискването за пълно изясняване на делото, който правен въпрос настоящият състав счита,че е разрешен от окръжния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 98 от 20.05.13г.по гр.дело № 520/12г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Приложената към касационната жалба задължителна практика не е относима към допустимостта на касационното обжалване,тъй като е постановена по материалноправни въпроси,които не са поставени от касаторите.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 192 от 11.02.16г.,постановено по в. гр.дело № 2397/15.на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 154.12 лв и да представят вносна бележка.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.