О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 16.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 352 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Б. А. от гр. Б., чрез процесуалния й представител адв. В, против въззивното решение № 704 от 9 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 853 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 56 от 27 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 138 по описа на районния съд в гр. Т. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото касаторката не е страна по облигационната връзка между дарителката и наследодателя си, поради което липсата на искане за даване на издръжка от дарителката докато бащата на касаторката е бил жив, не е възникнало задължение за нея да дава издръжка; събраните доказателства са обсъдени едностранчиво и непълно – неправилно е ценено заключение на вещо лице за необходимата на ищцата издръжка; съдът неправилно е отказал да допусне искани допустими доказателства. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС по съществения материалноправен въпрос дали след смъртта на облагодетелстваното лице неговите наследници дължат издръжка на дарителя, респективно – налице ли е основание за отмяна на дарението при недаване на такава (сочат се две решения на ВКС) и по въпроса за обсъждане на събраните доказателства в разрез с правилата, установени в ГПК и константната практика на ВКС (представят се три решения на ВКС).
Ответницата Д. А. П. с адрес за призоваване в гр. Д. адв. М, чрез процесуалния си представител адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че пет месеца преди подаването на исковата молба надареният – баща на касаторката, починал; дарителката заболяла още през 2002 г.; от втората половина на 2007 г. дарителката се грижела за сина си; след смъртта на надарения касаторката дала на баба си 400 лева от полученото увеличение на пенсията на наследодателя; от експертизата се установява, че след м. март 2008 г. потребителският паричен разход за едно лице надхвърля 200 лева, като дарителката има високи разходи за лекарства; след смъртта на надарения дарителката е изпитвала недостиг на средства от около 60-100 лева месечно и е изпаднала в трайно материално затруднение; след покана касаторката не изпълнила задължението си да дава издръжка, поради което искът за отмяна на дарение по чл. 227 ал. 1 б. “в” ЗЗД е основателен.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в нарушение на практиката на ВКС. Касаторът представя решения на състави на гражданската колегия на ВКС, постановени по отменения ГПК, които не се включват в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на възприетото в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2, поради което фактически изложеното твърдение е за наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос от съдилищата.
По поставения въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил неговия краен извод, обаче има постановено съдебно решение в производството по чл. 290 ГПК – решение № 894 по гр.д. № 3* за 2008 г. на ІІ ГО, поради което се налага допускането на атакуваното решение до касационен контрол именно на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по първия поставен въпрос.
По втория поставен въпрос не е налице основание за допускането на касационния контрол. Касаторката сочи, че съдът е допуснал едностранчиво и непълно обсъждане на събраните доказателства. Обуславящият изводите на съда въпрос в случая е може ли конкретната нужда на едно лице от издръжка да се основе само или предимно на статистическите данни относно потребителският паричен разход. Този въпрос обаче не е зададен от касаторката, а ВКС не може да се произнася по въпроси, които не са поставени от касатора – така е прието в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1.
За касационното обжалване касаторката дължи 25 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 704 от 9 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 853 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2009 г.
УКАЗВА на Д. Б. А. от гр. Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесени по сметката на съда 25 лева държавна такса, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: