1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
гр.София, 22.11.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3165 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.04.2018г. по гр.д.№261/2018г. на ОС Варна е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иск, предявен на основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателите Р. К. М., В. М. П., М. Д. М., Б. Д. М., П. М. М., М. Д. М./конституиран на мястото на починалия Д. Л. М./ и Д. Х. Н., чрез процесуалния си представител поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и при допусната очевидна неправилност. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците С. Ц. Т. и В. Р. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска.
С решение №4926/27.11.2017г., постановено по гр. дело №8416/2016г. по описа РС Варна е приел за установено, че ответниците по жалба и по иска дължат на ищците- жалбоподатели в настоящето производство,сумата от 3500 евро, и сумата от 540,91 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на осн. чл. 422 ГПК.
Прието е, че между страните липсва спор, че по частно гр. дело №4042/16 г. на РС Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1939, с която е разпоредено С. Т. и В. да заплатят сумата от 3 500 евро, равняваща се на 6845,41 лева и представляваща неизплатена част от продажна цена на апартамент №273, описан в нотариален акт №81, том І, рег. №2823, дело №76/2013г. и вписана законна ипотека в нотариален акт №56, том X., дело №9943/13.08.2013г. на АВ – В., сумата от 541,11 лева, представляваща лихва за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Установено е, че в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжниците са възразили срещу заповедта, като са посочили, че не дължат плащане, тъй като продавачът не е бил собственик на целия продаден имот и в срока по чл. 415 ГПК, а именно на 19.07.2016г., заявителите са депозирали исковата си молба в съда.
От приетото по делото копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /№/, том І, рег.№2823, дело /№/ от 2013г., съдът е приел, че на 13.08.2013г. С. Н. С. е продал на С. Ц. и В. Р. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент /№/, находящ се в [населено място], за сумата от 48 000евро, като в самия нотариален акт е посочено, че сумата от 4 800 евро е изплатена като капаро по банков път, а останалата част от продажната цена в размер на 39700 евро ще бъде преведена по банкова сметка вписването му в АВ, а останалата част от продажната цена от 3500 евро ще бъде изплатена от купувачите в срок до 01.07.2015г.
Съдът е констатирал, че производството по исковата молба многократно /с разпореждания №33824/25.08.2016г., №37/20.09.2016г., №48376/20.11.2016г. и №4566/31.01. 2007г./ е било оставяно без движение, като на ищците- жалбоподатели в настоящето производство, няколко пъти са давани указания да уточнят дали вземането се претендира общо от тяхе и на какво основание, или всеки от тях претендира сума, съразмерна на наследствената си квота, като заяви каква е квотата му в наследството на общия наследодател и посочи цената на отделните искове; да посочат изрично солидарно ли се претендира вземането от двамата ответници и обстоятелствата, от които произтича общата претенция, ако не – да конкретизират своята отделна претенция спрямо всеки от двамата ответници, както и за внасяне на такси.
Установено е, че ищците, чрез своя процесуалния си представител, чрез многобройни писмени молби са уточнявали претенциите си, като са променяли становището си досежно общото и разделно предявяване на исковете и разделното или солидарно осъждане на ответниците: в молба вх. №48298/17.09.2016г. са посочили, че претендират вземането си съразмерно на наследствените квоти на всеки от тях, а в последствие с молба вх. № 67296/16.12.2016г. са уточнили, че претендират вземането общо от всички ищци, в качеството им на наследници на общия наследодател С. Н., като претенцията е поотделно за всеки от ответниците, а именно С. Т. да заплати общо на ищците сумата от 3422,71лв. главница, 270,56 лв. – лихви за периода 02.07.2015г. –до 10.04.2016г. а В. П. да заплати 3422,71лв. главница, 270,56 лв. – лихви за периода 02.07.2015г. –до 10.04.2016г. Констатирано е, че с допълнителна молба вх. 7476/08.02.2017г., ищците са изложили допълнителни аргументи за неделимост на вземането и в подкрепа на становището си, че вземането се претендира общо от всички ищци, разделно срещу двамата ответници.
Установено е също така, че в съдебно заседание, проведено на 17.05.2017г., ищците чрез своя пълномощник поддържат, че исковете са предявени общо от всички ищци срещу всеки от двамата ответници по отделно за ? от вземането, а по-късно в същото заседание е направено изменение, като е посочено, че се поддържа първоначалната искова молба, и така, както вземането е предявено с нея.
Съдът е изложил съображения за това, че действително, искът предявен на основание чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и предметът му следва да съответства на искането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но това не означава, че в хода на производството претенцията, за която е издадена заповедта не може да бъде конкретизирана, съобразно конкретните обстоятелства. Прието е, че всеки от ищците, независимо, че всички те са наследници на С. С., има самостоятелно вземане към ответниците –само за част от сумата, съответстваща на наследствената им квота, предвид на което поддържаната след уточненията обща претенция е е недопустима и първоинстанционното решение е обезсилена, а производството по иска прекратено.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли въззивният съд да отстранява нередовнисти на исковата молба, следвало ли е съдът да съобрази, че ищците имат равни наследствени права и счита ли се за неделимо задължението за плащане на процесната сума, при положение, че има наложено обезпечение на недвижимия имот. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност – поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като съдът сам не е отстранил нередовности на исковата молба, каквито е констатирал.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставеня от жалбоподателите въпрос за задължението на съда да отстрани допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила свързано с отстраняване нередовнисти на исковата молба на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, който въпрос съвпада по своята същност и с поддържаното от жалбоподателите твърдение за допусната от съда очевидна неправилност.
Посочените от жалбоподателите въпроси за това следвало ли е съдът да съобрази, че ищците имат равни наследствени права и счита ли се за неделимо задължението за плащане на процесната сума, при положение, че има наложено обезпечение на недвижимия имот, не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за недопустимост на производството. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, като последният не е длъжен и не може да извежда правния въпрос отзначение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2018г. по гр.д.№261/2018г. на ОС Варна.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от Р. К. М., В. М. П., М. Д. М., Б. Д. М., П. М. М., М. Д. М. и Д. Х. Н. общо в размер на 148 лева, в седмичен срок от съобщаването им за това и представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: