– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909
гр. София 09.12.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.10.2019 (девети октомври две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2377 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8501/25.04.2019 година, подадена от „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място], срещу от решение № 685/22.03.2019 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 4385/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 3399/29.05.2018 година на Софийски градски съд първо гражданско отделение, 19-ти състав, постановено по гр. д. № 16 403/2016 година, с което са отхвърлени предявените от „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място] против Народно събрание на Република България и Република България, представлявана от Министъра на финансите, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 222 003.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от удържаната 20 % такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода от 01.01.2014 година до 09.08.2014 година, заедно със сумата от 57 542.47 лева, представляваща лихва за забава в периода от 31.01.2014 година до 30.12.2016 година; иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане на сумата от 222 003.50 лева получена при липса на основание от удържаната 20 % такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода от 01.01.2014 година до 09..08.2014 година, заедно със сумата от 57 542.47 лева лихва за забава за периода от 31.01.2014 година до 30.12.2016 година и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите за заплащане на сумата от 222 003.50 лева платена без основание от удържаната 20 % такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода от 01.01.2014 година до 09.08.2014 година, заедно със сумата от 57 542.47 лева лихва забава за периода от 31.01.2014 година до 30.12.2016 година.
В касационната си жалба „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място] излага съображения за това, че решението на Софийския апелативен съд, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. С оглед на това е поискано въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от него против Народно събрание на Република България и Република България, представлявана от Министъра на финансите искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Народно събрание на Република България и Република България, представлявана от Министъра на финансите са подали отговори на същата с вх. № 11 514/10.06.2019 година и с вх. № 11 385/07.06.2019 година, с които са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 685/22.03.2019 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 4385/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 27.03.2019 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8501/25.04.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, като е препратил към тях по реда на чл. 272 от ГПК. В първоинстанционното решение, към което въззивното такова препраща е прието, че на ищеца по делото „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място] е било издадено разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР-230/2912.2011 година за ползването на фотоволтаична централа с мощност 2.933 МWр, в местността „К. Т.” от землището на [населено място], [община]. С договор № [ЕГН] от 02.05.2011 година, за присъединяване на електрическа централа към електропреносната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД [населено място], сключен между посоченото дружество и „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място], дружеството се задължило да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа посочената по-горе електрическа централа, срещу задължението на собственика й да плати цената за присъединяването. Наред с това с договор № 271/27.12.2011 година, сключен между „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място], в качеството му на производител и „ЕВН България Електроснабдяване” АД [населено място], в качеството му на купувач, първото дружество се задължило да произвежда електроенергия от възобновяеми източници, чрез горепосочената фотоволтаична централа, срещу насрещното задължение на второто дружество да изкупува същата на преференциални цени. Освен това от представените фактури и извлечения от банкови сметки, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М. В. В. се установявало, че за периода от 01.01.2014 година до 09.08.2014 година „ЕВН България Електроснабдяване” АД [населено място] удържало от „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място] такса от 20 % по чл. 35а от ЗЕВИ, в общ размер на 222 003.50 лева, като законната лихва върху тази сума от момента на изискуемостта на плащането до 30.12.2016 година възлизала на сумата от 57 542.47 лева. С решение № 13/31.07.2014 година, постановено по конст. д. № 1/2014 година били обявени за противоконституционни т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗРЗДБ за 2014 година, с които са създадени чл. 35а, ал. 1,2 и 3; чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4; чл. 35в, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, като решението било обнародвано в ДВ бр. 65/06.08.2014 година и влязло в сила на 10.08.2014 година.
Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд направил извод, че не е налице противоправно поведение на ответника по делото и предвид липсата на елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, поради което приел за безпредметно да обсъжда съществуването на останалите предпоставки, като предявените с това правно основание искове трябвало да се отхвърлят, а като акцесорни на тях следвало да се отхвърлят и исковете за лихва за забава. Искът по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД предполагал установяване в условията на кумулативност на две предпоставки, а именно разместване на имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и липса на основание за получаването, като в хипотезата на първия фактически състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД тази липса следвало да е начална. Поради действието занапред на решението на Конституционния съд, съответно задължителното действие на разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ в процесния период не била налице изначална липса на основание на разместване на имуществени блага, поради което и този иск бил неоснователен. Кондикционният иск по чл. 59 от ЗЗД бил предвиден като субсидиарен такъв и предполагал установяване на елементите на фактически състав включващ обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, липса на основание за обогатяването, връзка между обогатяването и обедняването. При ангажираните по делото доказателства не се установявала липса на основание за обогатяване, доколкото в процесния период сумата била дължима като такса, определена по закон, поради което и този иск бил неоснователен.
Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че по отношение правилността на първоинстанционното решение е обвързан от наведените с въззивната жалба възражения, а те били неоснователни. По правилото на чл. 151, ал. 2 от КРБ, решенията на Конституционния съд влизали в сила три дни след обнародването им и не се прилагали от деня на влизането им в сила. Следователно, обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, с които е въведена двадесет процентна такса, не били част от действащото законодателство, три дни след обнародването на решение № 13/31.07.2014 година, постановено по конст. д. № 1/2014 година в ДВ. До тази дата обаче, процесните правни норми били в действие и обвързвали своите адресати с изпълнението на задълженията, които установявали. Претендираните с иска по чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 49 от ЗЗД вреди, били за периода от 01.01.2014 година до 09.08.2014 година или за период преди отмяната на разпоредбите, за който период не била налице противоправност на деянието, тъй като заплащането на таксите било нормативно установена отговорност. Хипотетично, ако били налице вреди от обявената за противоконституционна разпоредба, то те били част от правните последици, които по силата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС следвало да бъдат уредени от Народното събрание по законодателен път, а не в исково производство. Затова искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 49 от ЗЗД бил неоснователен и като достигнал до този извод, първоинстанционния съд бил постановил правилен съдебен акт. Обстоятелството, че за исковия период, за заплащането на таксата бил налице действаща нормативна разпоредба, обуславяло неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чийто фактически състав предпоставял липса на основание за имущественото разместване. В основата на предявения като евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД било увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи на ответника, за сметка на имуществото на ищеца. Фактът, че задължението за такса било обект на законова регламентация бил несъвместим с твърдението за обогатяване на Държавата и предопределя отхвърлянето на иска, като неоснователен. Неоснователни били възраженията, чрез които основателността на исковете се мотивирала с нарушения на правни норми на Европейския съюз. Посочените разпоредби били неотносими към фактите по делото и поддържаните основания, поради което и не следвало да бъдат разисквани.
Във връзка с горните изводи на състава на Софийския апелативен съд, с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за тона носи ли Република България отговорност за вреди на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 7 от КРБ за незаконосъобразни, в това число противоконституционни действия или бездействия на държавни органи, в това число за вреди, причинени вследствие на действието на противоконституционен закон и налице ли е солидарност между Република България и Народното събрание на РБ в такава ситуация; за това длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези твърдения и възражения; за това длъжно ли е Народното събрание да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действието на същия е налице засягане на имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди и представлява ли бездействието на Народното събрание в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност; за това подлежат ли на преуреждане на основание чл. 22, ал. 4 от ЗКС, развилите се и приключили преди постановяване на решението на КС правоотношения, когато по силата на тези правоотношения е засегната неблагоприятно правната (имуществена) сфера на частноправни субекти, като единствените породили се права са в полза на публичноправен субект-Държавата; за това ползва ли се решението на КС, освен с конститутивно действие занапред и със сила на пресъдено нещо относно противоконституционността на законовата разпоредба, предмет на решението, и длъжен ли е гражданският съд да се съобрази със силата на пресъдено нещо и да приеме, че обявената за противоконституционна норма противоречи на Конституцията от момента на влизането си в сила, поради което за Държавата не е съществувало правомерно основание за събиране на въведените с противоконституционната норма вземания и респективно-носи ли Държавата в такъв случай отговорност за неоснователно обогатяване, както и за това съставлява ли приемането на обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, с които е въведена 20 % такса върху приходите на ветро и фотоволтаичните централи нарушение на принципа заложен в чл. 107, пар. 1 от ДФЕС и поражда ли това нарушение обективна отговорност на Държавата за вреди от нарушение на Общностното право.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място], в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, процесуалноправни въпроси, уточнени и конкретизирани съгласно т. 1. ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС: за правомощията на съда по чл. 5 и § 3 ПЗРКРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; за това длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противоконституционността на закон и за това длъжен ли е служебно да я зачете; както и материалноправните въпроси, уточнени и конкретизирани по горепосочения начин: за това носи ли Държавата самостоятелна отговорност за вреди от непозволено увреждане наред с органа, от действията на чиито служители е последвало увреждането и ако да тази отговорност солидарна ли е; за това чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; за това държавен орган ли е Народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата; за това противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; за това правна възможност или задължение на Народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и други публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); за това противоправно деяние ли е бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; за това какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди Народното събрание да уреди „заварените” приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение, имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 685/22.03.2019 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 4385/2018 година по подадената срещу него от „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място], касационна жалба с вх. № 8501/25.04.2019 година и такова трябва да се допусне.
На „Мечкарево Инвест” ЕООД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 5613.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 685/22.03.2019 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 4385/2018 година.
ДАВА на „МЕЧКАРЕВО ИНВЕСТ” ЕООД [населено място], 7 едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 5613.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.