О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 16.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 331 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. А. М. от гр. С., приподписана от адв. А, против въззивното решение № 1* от 26 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 27 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото констатациите на съда са в противоречие с представените по делото доказателства и направените от страните твърдения и оспорвания; ищецът е доказал, че е придобил собствеността върху процесния имот, а цената е заплатена, както това е отразено в договора; ответникът сочи, че липсват права у праводателя на касатора, но е сторил изявление, имащо характер на признание по смисъла на чл. 116 б. “а” ЗЗД; за ответника не са доказани самостоятелни права върху имота; от страна на ответника не са навеждани твърдения за липса на плащане по договора, като преценявайки това обстоятелство, съдът е ограничил правото на защита на касатора, без да е отправил към страните въпроси по реда на чл. 109 ГПК (отм.), за да отдели спорното от безспорното; фактът на плащането не е бил спорен между страните. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси в нарушение на практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – необходимо ли е било за ищеца да провежда допълнително доказване на факти, които не са били оспорени от ответната страна и следвало ли е съдът да укаже на страните в съответствие с разпоредбата на чл. 109 ал. 4 ГПК (отм.) кои факти и твърдения на страните са безспорни и по кои страните спорят и следва да навеждат допълнителни доказателства (сочат се решение на петчленен състав на гражданската колегия на ВС и четири решения на състави на ВКС), какви са същността и последиците от направените от страните искания, възражения и произнасянето им по твърдените от другата страна обстоятелства, какво е значението на обясненията на страните по спора, задължен ли е съдът да постанови определение по чл. 109 ал. 4 ГПК (отм.) и какво следва да е неговото съдържание.
Ответникът В. С. П. от гр. С., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът черпи правото си да иска обезщетение по чл. 59 ал. 1 ЗЗД от твърдението, че е собственик на имота, но доказването правото на собственост в конкретния случай съобразно разпоредбите на договора за покупко-продажба, е свързано с плащането на цената на имота, но писмени доказателства в тази връзка не са представени; при сторено оспорване на правото на собственост от страна на ответника с оглед тежестта на доказване следва да се приеме, че собствеността върху имота не е преминала върху купувача по договора; след като ищецът не е доказал, че е собственик на имота, не следва да се обсъжда наличието на другите две предпоставки – ответникът да е ползвал имота и то без правно основание, противопоставимо на собственика, поради което не следва да се обсъжда и възражението на ответника, че е придобил имота по давност.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в нарушение на практиката на ВКС и чието разрешаване ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представените съдебни решения обаче водят до извода, че касаторът всъщност на първо място сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, защото решенията на ВКС са постановени от състави на гражданската колегия на ВКС при действието на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – това разбиране е възприето в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2.
Поставените процесуалноправни въпроси във връзка с твърдяното им противоречиво разрешаване от съдилищата, са обусловили изхода на спора в разглеждания случай. Така в решение № 612 по гр.д. № 390 за 1995 г. на петчленен състав на гражданската колегия е посочено, че, след като ответникът изгражда защитата си с оглед на заявените в исковата молба обстоятелства и факти, то съдът не би могъл по своя еднолична преценка да ги променя; в решение № 457 по гр.д. № 4 за 2003 г. на ІІІ ГО се приема, че съдът следва да се ограничи в рамките, очертани от страните по делото, а ако счете, че дадени обстоятелства са от съществено значение за спора, следва по реда на чл. 109 ГПК чрез въпроси към страните да отдели спорното от безспорното; подобно разрешение е дадено и в решение № 381 по гр.д. № 212 за 2006 г. на ІV ГО, решение № 305 по гр.д. № 728 за 2008 г. на І ГО и решение №421 по гр.д. № 823 за 2008 г. на ІV ГО. Ето защо касационният съд в настоящия си състав приема, че следва да допусне касационното обжалване по първите два поставени процесуалноправни въпроса.
Зададените от касатора процесуалноправни въпроси във връзка със значението на направените от страните искания и възражения, значението на обясненията на страните по спора и задължението на съда да постанови определение по чл. 109 ал. 4 ГПК (отм.), са изключително значими по принцип, но няма да повлияят на определеното с решаващите изводи на въззивния съд разрешение по спора. Ето защо следва да се приеме, че по тези въпроси искането за допускане на касационния контрол е неоснователно.
За касационното производство касаторът дължи 398,70 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 26 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г.
УКАЗВА на К. А. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесени по сметката на съда 398,70 лева държавна такса, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: