Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
град София, 11.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов ………………………………………………………. разгледа докладваното от съдия Троянов ………………………………………………………………
наказателно дело № 118 по описа за 2014 г.
Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Видин. с искане за отмяна на присъда № 125 от 31.10.2013 г. по в.н.о.х.д. № 263/ 2013 г. на Окръжен съд – Видин и връщане на делото за ново разглеждане.
Претендират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК с оплаквания за отсъствие на всестранен и обективен доказателствен анализ, от което е последвало неправилно приложение на материалния закон.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че направените изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства, а при събирането и оценката на доказателствата са допуснати нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият И. Д. Д. и гражданската ищца Р. И. К. не вземат становище.
Защитникът на подсъдимия адвокат Й. В. пледира за отхвърляне на протеста по съображения за отсъствие на престъпно поведение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протеста, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 125 от 31.10.2013 г. по в.н.о.х.д. № 263/ 2013 г. Видинският окръжен съд отменил изцяло осъдителна присъда № 236 от 06.04.2011 г. по н.о.х.д. № 340/ 2011 г. на Видински районен съд и признал подсъдимия И. Д. Д. за невинен в това на 11.10.2007 г. пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура гр.Лом, да е набедил Р. И. К. с тъжба вх. №. 2777 от 11.10.2007 г. в извършване на престъпление знаейки, че е невинна, поради което го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК.
Протестът е неоснователен.
Подсъдимият И. Д. Д. правилно е бил оправдан от въззивната инстанция. Описаните от него факти в тъжба до районната прокуратура не реализират от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 286 от НК. Престъплението набедяване включва от субективна страна два елемента – съзнание у дееца, че набедява конкретно лице в извършване на определено престъпление и съзнание, че това лице е невинно.
Инкриминираните факти в тъжба вх. №. 2777/ 11.10.2007 г. (л. 8-9, т. ІІ д.п.) описват събитията така, както действително са били проявени и възприети от подсъдимия Д., съобразно неговите интелектуални способности, възраст и др. В качеството на пълномощник по покупко-продажба на недвижим имот нему се сторило нередно в нотариалния акт да е записана цена на сделката от 66 700 лева, след като заплатената от купувача (свид. С. В.) лично на продавачите сума била 60 000 лева (събрани от краткосрочни заеми). И тъй като заплащането било предварително, а отпуснатият на свид. В. банков кредит бил три дни след нотариалната сделка, всички действия по учредяване на сметка на подсъдимия (като пълномощник на страна по сделката), обръщането на част от парите в евро, изтеглянето на паричните суми на каса и предаването им на свид. В., както и закриването на сметката на подсъд. Д. били извършени в банковия клон на „У. К. Б.” в [населено място] със съдействието на управителя – свид. Р. К.. Описанието на фактите се потвърждава от събраните по делото доказателства. Изложението на автора на тъжбата е достоверно. В тях подсъдимият не е отразил конкретно престъпно поведение, поради което не е реализирано изпълнителното деяние по чл. 286 от НК.
Въззивният съд не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Обсъдил е съдържанието на инкриминираната тъжба в нейната пълнота, заедно с петитума и в съпоставка с доказателствените източници, проверени при съдебното следствие. Тъжбата по същество представлява сигнал до надлежните органи на властта (прокуратурата в гр.Лом) да извърши проверка в рамките на възложените й по закон правомощия и да прецени дали в случая не е извършено престъпление. Защото подсъдимият Д. се почувствал „оклеветен” в качеството му на пълномощник в „присвояване на суми в много големи размери” (без значение колко неправилна е изразената от него правна конструкция за оклеветяване чрез нотариален акт и за присвояване без да е длъжностно лице). Прокуратурата е следвало да съобрази тези обстоятелства и внимателно да обсъди изложените до нея факти. В инкриминираната „тъжба” не се съдържат факти за определено престъпление, нито такова е приписано на управителя на банковия клон. Материалният закон е приложен правилно.
Видинският окръжен съд е подложил на самостоятелна проверка и анализ събраните от първата инстанция доказателствени източници, като е обсъдил поотделно и съвкупно разкритите чрез тях доказателства. Формирал е своите доказателствени и правни изводи въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. Правилно ги е анализирал, без да изопачава или превратно да възприема тяхното доказателствено съдържание. Съдът не е допуснал изложеното от прокуратурата съществено нарушение на процесуалните правила.
Посочените в касационния протест основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са проявени по делото. Искането за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане като неоснователно следва да бъде отхвърлено, а въззивният съдебен акт – потвърден като правилен и законосъобразен.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 125 от 31.10.2013 г. по в.н.о.х.д. № 263/ 2013 г. на Видински окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.