Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 20.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1174 /2017 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.5 и чл.304,ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на А. Б. К. с вх. № 582 от 20.02.2017 г. (на РС – Чепеларе) за отмяна на влязло в сила решение № 6 от 18.01.2017 г. по гр.д. № 207 /2016 г. на Районен съд – Чепеларе, постановено в първа фаза на съдебна делба, с което е допуснато до делба дворно място с площ 485 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа с площ 95 кв.м. между С. А. К. с 3 /4 ид. части и С. А. К. с 1 /4 ид.
Молителят твърди, че решението е влязло в законна сила, че тя не е страна по него, но е съпруга на С. А. К. и жилищната сграда, върху която съдът е признал права на собственост по приращение на съпруга и като собственик на земята, е построена по време на брака им, сключен на 07.02.1972 г., поради което и съгласно разпоредбата на чл.13 СК от 1968 г. (отм.) тези вещни права са попаднали в съпружеската имуществена общност на двамата. Твърди също, че макар и да е съсобственик, не е взела участие в първата фаза на делбата, поради което и съгласно разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН решението на съда е нищожно. Следователно спорът следва да се разреши с нейно участие и тъй като надлежни процесуални действия в тази насока не са предприети, счита, че е налице основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК за отмяна на решението.
С допълнителна молба с вх. № 734 от 01.03.2017 г. заявява, че алтернативно поддържа основание за отмяна по чл.304 ГПК, тъй като е трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК, т.е. в хипотезата на необходимо другарство.
Насрещната страна С. А. К. твърди в писмен отговор, че молбата е допустима и основателна. Насрещната страна С. А. К. не е подал писмен отговор.
Съдът, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта, намира, че молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане, като подадена срещу подлежащо на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК съдебно решение, (подадена) в срок (от твърдения момент на узнаване, а и от постановяване на съдебното решение) от лице, по отношение на което решението има сила според твърденията в молбата и (молбата е) редовна.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 582 от 20.02.2017 г. и молба с вх. № 734 от 01.03.2017 г. (на РС – Чепеларе) на А. Б. К. за отмяна на влязло в сила решение № 6 от 18.01.2017 г. по гр.д. № 207 /2016 г. на Районен съд – Чепеларе
Делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.