О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
Гр. София, 21.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2949/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. И. против решение № 153/28 май 2015 г. по в.т.д.№ 293/2015 г. на ТО, 1 състав, на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение на Варненския окръжен съд от 24.2.2015 г. по т.д.№ 931/2014 г. по иск на касатора с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС за изключването му и вместо него е постановено отхвърлянето на иска срещу [фирма] по чл. 74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание на ответното дружество от 22 май 2014 г. за изключването на Г. И. И. като съдружник. С жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопрозводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора 5 правни въпроса. Претендира се отмяна на решението и уважаване на иска.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил решение на Общото събрание на ответното О. от 20 януари 2010 г. за увеличение на капитала му. Същият не е внесъл по сметка на дружеството определената му вноска в размер на 5000 лв. в допълнителния едномесечен срок за изплащане, определен по реда на чл.126 ал.1 ТЗ и след предизвестие, отправено му от другия съдружник на общо събрание, е изключен с решение от 22 май 2014 г. за неизпълнение на задължението по чл. 126, ал.1 ТЗ и поради неизпълнение на неимуществени задължения по чл.124 ТЗ, осъществили фактическия състав на чл.126 ал. 3 т. 1 ТЗ, за които съдът е приел, че са останали недоказани. В мотивите на въззивния съдебен акт са изложени съображения за обвързаност на ищеца от решението за увеличение на капитала, което не е прогласено за нищожно и не е атакувано по реда на чл.74 ТЗ, поражда правно действие за съдружниците и подлежи на изпълнение дори да е незаконосъборазно.
Първите два въпроса – съответно приложима ли е разпоредбата на чл.137 ал.3 пр.2 ТЗ при определяне допълнителен срок за изпълнение на задължението за вноска в капитала доколкото гласуването за определяне на допълнителен срок по смисъла на чл.126 ал.1 ТЗ не е такова за изключване на съдружник, което в тази хипотеза настъпва по силата на закона при наличието на предпоставките на чл.126 ал.1 ТЗ и може ли определянето на допълнителния срок в хипотезата на чл.126 ал.1 ТЗ да се счита процедура за изключване и по аналогия да се прилага ограничителното правило на чл.137 ал.2 изр.2 ТЗ , което суспендира правото на глас на изключвания съдружник предмет на гласуването по чл.126 ал.1 ТЗ не е изключване на съдружник, а определяне на допълнителен срок и неизправният съдружник може да участва в гласуването при определяне на мнозинство от повече от половината на капитала – са зададени хипотетично и са неотносими към предмета на спора, ищецът не е въвел с исковата молба основания за незаконосъборазност на решението за изключването му, свързани с процедурни нарушения с изключение на оплакването за липса на писмено предупреждение и съдът е разгледал основанията за отмяна, с които е бил сезиран. Решението му не съдържа отговори на посочените въпроси с оглед пределите на съдебния контрол в производството по чл.74 ТЗ. Хипотетично и неясно формулиран е и четвъртият въпрос – възможно ли е да породи правни последици решение на ОС на съдружниците, което не е оспорено по реда на чл.74 ТЗ, не е нищожно по смисъла на чл.75 ТЗ, но съдържа порок, който го прави негодно да произведе правни последици. Въпросът е зададен извън контекста на жалбата и не конкретизира вида на порока. Некоректно е зададен въпросът по т.3 – императивно ли е изискването при увеличаване капитала на О. да бъде осъществен разнороден сукцесивен фактически състав съобразно разпоредбите на чл.148, ал.1, т.2 вр.чл.137, ал.1, т.4, чл.120, чл.119, ал.1 т.4 и чл.140 ал.4 ТЗ и ще бъде ли годно да произведе правни последици решение на Общото събрание на съдружниците, което не е съобразено с изброените разпоредби на ТЗ, по недопустим начин са смесени изисквания към вземането на решение от компетентния орган, към вписването им и към изменението на дружествения договор, не е направено разграничение между вземането на решение за увеличение на капитала, провеждането му и последиците от увеличаването на капитала. При формулирането на въпроса касаторът отново изхожда от общотеоритични постановки и не съобразява обстоятелството дали има релевирани оплаквания за нарушения на цитираните правни норми, поради което и този въпрос не може да послужи като общо основание за селектиране на жалбата и достъп до касация по смисъла на т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г-. на ОСГТК.
Петият въпрос също не е обусловил решаващия извод на съда за неоснователност на иска – той също е зададен хипотетично, исковата молба не съдържа твърдения за невзето решение за увеличение на капитала, в нея се сочи протоколно решение от 20 януари 2010 г. за „вдигане основния капитал на дружеството“ и същото се характеризира като предварително. Въпросът досежно липсващо, неприето решение на Общото събрание не е предмет на въззивното производство.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните селективни основания.
Независимо от горното цитираната от касатора задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, е неотносима към предмета на делото. Обжалваният въззивен акт е съобразен с постановките на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС от 6.12.2002 г.
Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е бланкетно посочено, не са изложени съображения за необходимост от промяна или осъвременяване на съдебната практика и за несъвършенства на законодателната уредба в съответствие с изискването на т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 153/23 май 2015 г. по в.т.д.№ 293/2015 г. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав.
ОСЪЖДА Г. И. И. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 900 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: