О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 22.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7672/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8006 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 2485/ 2013 г. Жалбоподателят е ответник по делото и оспорва постановения акт в частта му, в която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 9643/ 2005 г., [фирма] е осъдено да заплати на С. М. Я. на основание чл.200 КТ обезщетения за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 11.11.2002 г. както следва: 20 000 лв за извършени транспортни разходи; 15 756 лв за разходи за рехабилитационни процедури; 3 000 лв за извършени разходи за преустройство на жилище; и 11 700 евро и 2 800 лв разходи за помощни средства за движение.
В останалата осъдителна част въззивното решение не е обжалвано от [фирма]. То не е обжалвано и в отхвърлящата исковете част от ищеца С. Я. и доколкото не са налице основания за нищожност, в тези части съдебният акт е влязъл в сила.
Касаторът [фирма] поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС (решение по гр.д.№ 1748/ 2009 г., ІV г.о.) процесуалноправния въпрос за задължението на съда до обсъди допустимите и относими доказателства за установяване на размера на иска и едва след това да пристъпи към определяне на размера по своя преценка – чл.162 ГПК (чл.130 ГПК – отм.). Освен това касаторът повдига процесуалноправният въпрос допустимо ли е като свидетел по делото да бъде разпитан необходим другар на страна в процеса, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – С. Я. – не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е пострадал при трудова злополука, настъпила на 11.11.2002 г. Той е счел за установено от доказателствата по делото (включително показанията на съпругата на ищеца, разпитана като свидетел), че в резултат от злополуката ищецът направил разходи, включително за транспорт, рехабилитация, преустройство на бита и помощни средства. Съдът приел, че следва да определи размерът на дължимото обезщетение по своя преценка, без да вземе предвид наличните в свидетелските показания данни, релевантни за този размер.
При тези мотиви на въззивната инстанция вторият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение, тъй като въззивният съд не е постановил, че необходим другар на страната може да бъде разпитван в качеството на свидетел по делото. Това е така, защото във въззивната жалба такъв правен довод не е повдиган, а освен това съпругата на ищеца не се явява негов необходим другар по иск за парични вземания, произтекли от трудова злополука. Първият процесуалноправен въпрос обаче обуславя въззивното решение, тъй като съдът е определил размера на дължимите обезщетения при условията на чл.130 ГПК – отм., а както оправдано касаторът сочи, че това е станало в противоречие с цитираната от него обвързваща практика на ВКС.
Предвид изложеното налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8006 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 2485/ 2013 г. в частта му, в която [фирма] е осъдено да заплати на С. М. Я. на основание чл.200 КТ обезщетения за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 11.11.2002 г. както следва: 20 000 лв за извършени транспортни разходи; 15 756 лв за разходи за рехабилитационни процедури; 3 000 лв за извършени разходи за преустройство на жилище; и 11 700 евро и 2 800 лв разходи за помощни средства за движение.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 1 288,78 лв (хиляда двеста осемдесет и осем лева, седемдесет и осем стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: