РЕШЕНИЕ № 91
гр.София, 05.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1804 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на М. М. М., Х. М. М., Ю. Х. М., М. А. М., З. А. К., Х. А. М., Ш. Н. М., Д. Х. О., А. Х. М. и Н. Х. М. срещу решение от 12.12.2007 г., по гр.д. № 588/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., с което се обезсилва като недопустимо решение № 148 от 29.08.2007г., по гр.д. № 255/2005 г. на Районен съд – гр. К. и е прекратено производството по делото срещу О. К., на основание чл.97, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.).
Ответникът по касационната жалба О. К., чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, в което е оспорил изложените доводи с твърдения, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по същество, поради което иска от съда да потвърди решението на въззивния съд и да му се присъдят разноски.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
За да прекрати производството по делото, Окръжният съд – гр. С. е приел, че е сезиран с иск за установяване на граници на земеделска земя, с площ от 5300 кв.м., находяща се в местността „Т”, в землището на с. М. село, които е следвало да се установят в предвидения административен ред по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Отделно са изложени съображения, че предпоставка за разглеждане на правен спор за границите на земеделска земя е правото на собственост да е възстановено, а в случая е налице отказ да се признае правото на собственост, тъй като не са представени удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 5 и чл.13а от ППЗСПЗЗ.
Касационната жалба на М. М. М., Х. М. М., Ю. Х. М., М. А. М., З. А. К., Х. А. М., Ш. Н. М., Д. Х. О., А. Х. М. и Н. Х. М., чрез процесуалния им представител адвокат М, срещу решение от 12.12.2007 г., по гр.д. № 588/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., съдържа оплаквания за неправилност и нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като представеното удостоверение, с което е отказано да се издаде скица и удостоверение за заявения за възстановяване имот не е индивидуален административен акт, а изричната процедура по чл.13а от ППЗСПЗЗ, предвижда да се установи границите на подлежащ на реституция имот със съдебно решение, поради което предявеният иск не е недопустим.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Направеният отвод за допустимост на установителния иск е основателен по следните съображения:
Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Наличието на правен спор е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. В конкретния случай не е налице правен спор, във връзка с който ищецът да установи своето право на собственост върху спорен имот или спор за материално право, в който случай ищецът следва да докаже, че неговият наследодател е притежавал заявения за възстановяване имот.
Законосъобразни са крайните изводи на решаващия състав на окръжния съд, че повдигнатия въпрос за границите на земеделската земя не може да се решава в общия исков процес, тъй като административната процедура по чл.13а, ал.6 от ППЗСПЗЗ не е приключила с изработването на помощен план, с оглед на което направения от процесуалните представители на ответника отвод за допустимост е основателен. Спор за установяване на границите между съседни имоти е допустимо да се разгледа в гражданския процес, но само между лицата, притежаващи право на собственост или ограничени вещни права. Наличието на позитивно решение на общинската служба по земеделие (бившата поземлена комисия) за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в реституционно производство е условие да се признае правото на собственост върху конкретен имот, в който случай може да се постави въпроса за границите му. Доколкото, в случая не е признато правото на собственост от общинската служба по земеделие, като орган на поземлена собственост, липсва правен спор и следователно, не е налице положителната предпоставка за допустимостта на предявения иск.
Предвид изложеното, въззивният съд правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Обжалваното решение не е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила, без да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направени такива пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 12.12.2007 г., по гр.д. № 588/2007 г., на Окръжен съд – гр. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.