5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
С., 05.06. 2018година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1157/2018година
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК.
Образувано е по молба на М. П. Р. и И. Т. Р. за отмяна на основание чл.303, ал.1 т. 1 пр.2 ГПК на влязлото в сила въззивно решение №1678 от 20.12.2016г. по в.гр.д. № 2563 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №50 от 15.02.2016г. на Районен съд Асеновград, постановено по гр.д.№235/2015г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №186 от 26.05.2016г.
Молителите поддържат, че са налице новооткрити писмени доказателства със съществено значение за изхода на спора. Сочат като такива Удостоверение изх.№1601-УД-3324 от 14.12.2017г. , издадено от АСП ДСП А., удостоверяващо, че М. П. Р. не е ползвал социалната услуга „личен асистент”; Амбулаторен лист №546 от 22.02.2010г. за извършен първичен медицински преглед и Протокол на Медицинска комисия от 22.02.2010г. за отпускане на помощно средство – проходилка. Поддържат, че цялата медицинска документация относно прехвърлителя по договора Р., с която са разполагали, предвид смъртта на последния, настъпила около пет години преди завеждане на делото, са унищожили, поради което и не са били в състояние да я представят по делото в хода на разглеждането му. Твърдят също, че новите доказателства, които представят с настоящата молба, са открили „преди повече от месец” преди подаване на молбата за отмяна. Искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед събиране и преценка на новите доказателства.
Ответникът по молбата – М. П. М., в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е подал писмен отговор чрез адв.А., в който взема становище, че същата е недопустима, тъй като не съдържа изложение на основанията за отмяна, евентуално – че е неоснователна.
Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 23.03.2018г.
Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:
С влязлото в сила решение е уважен предявеният от М. П. М. против молителите Р. иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на Ѕ ид.част на процесния договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №1168, том VІ, дело 1730/1993г. на нотариус при РС Асеновград, с който М. П. Р. е продал на брат си М. П. Р., по време на брака му с И. Т. Р., следния недвижим имот /индивидуална собственост/: апартамент № 34, от блок „Възход”, построен съгласно отстъпено право на строеж върху държавен парцел І-ЖК в кв.8 в жил.комплекс „Запад”, по плана на А., вх.В, ет.4, със застроена площ 61.49 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при граници: североизток Е., Х. и С. Попови, югоизток жилищен блок 3/8, северозапад жилищен блок „Орбита”, югозапад стълбище, П. П., долу К. С., горе А. А., ведно с избено помещение № 23, ведно с 1.428 % ид.ч. от общите части на жилищния блок и отстъпеното право на строеж, представляващ СОС с идентификатор № 00702.508.80.10.34, находящ се в А., ЕКАТТЕ 00702, общ.А., по КК и КР, одобрена със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК С., с адрес [населено място], 4230, [улица], ет.4, който СОС се намира в сграда 10, разположен в ПИ 00702.508.80, с предназначение на СОС жилище, апартамент, с площ по документи няма данни, при съседи: 00702.508.80.10.35, 00702.508.80.10.33, под обекта: 00702.508.80.10.25, над обекта: 00702.508.80.10.43, срещу задължение на купувача/приемателя да гледа и издържа продавача до края на живота му, като му осигурява: храна, облекло, отопление, осветление и всичко необходимо за едно сносно съществуване, както и грижи в случай на болест и немощ и медицинска помощ (като продавачът си е запазил правото на ползване на продаваемия се имот до края на живота си), поради неизпълнение на поетите с договора задължения от съпрузите Р..
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителите излагат твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 от ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните:
В процесния случай молителите представят като новооткрити писмени доказателства – Удостоверение изх.№1601-УД-3324 от 14.12.2017г. , издадено от АСП ДСП А., удостоверяващо, че М. П. Р. не е ползвал социалната услуга „личен асистент”; Амбулаторен лист №546 от 22.02.2010г. за извършен първичен медицински преглед и Протокол на Медицинска комисия от 22.02.2010г. за отпускане на помощно средство – проходилка. Според молителите тези доказателства са от съществено значение за изхода на спора, тъй като видно от тях прехвърлителят по договора е бил в тежко здравословно състояние, нуждаел се е от помощни средства – проходилка, от непрекъснати ежедневни грижи и не е ползвал личен асистент като социална услуга. Считат, че с последните по несъмнен начин се установява, че именно те всекидневно до смъртта му са изпълнявали пълно и точно поетото с договора задължение да се грижат и да го издържат, както и, че в живота на на праводателя им са липсвали други хора, които да сторят това за него. Считат също, че ако тези доказателства са били приобщени към доказателствения материал, съдът би приел за установено, че пълно и точно са изпълнявали задълженията си по договора през целия период от време от 1993 година до 2010 година.
Представените от молителите доказателства Амбулаторен лист и Протокол на Медицинска комисия нямат характеристиката на доказателства, които са нови по смисъла на закона. Същите са съществували от преди завеждане на делото и при добра грижа за водене на процеса са имали обективната възможност да се снабдят с тях и да ги представят своевременно. Поради процесуално бездействие молителите не са се снабдили и не са представили в хода на инстанционното производство и приложеното с молбата за отмяна удостоверение от АСП ДСП А.. Самите молители не твърдят и не установяват наличието на обективна пречка за снабдяване с тези доказателства през времетраенето на процеса. Същевременно не се твърди и да се представят във връзка с конкретни факти, поддържани в хода на процеса и недоказани поради липсата на тези доказателства.
Така представените от молителите доказателства нямат и характеристиката на доказателства с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото обстоятелството, че М. Р. не е ползвал социалната услуга „личен асистент” и фактът, че му е било отпуснато помощно средство, не са от естество да обосноват извод за това, че молителите са изпълнявали непрекъснато, а не епизодично, пълно и цялостно задълженията по договора. Тези доказателства, представени от молителите, не установяват различни от приетите от въззивния съд обстоятелства, поради което и не са от естество да обосноват различни правни изводи.
Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода разноски за молителите не се следват, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв., представляващи платено възнаграждение на адв. А. по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2018г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. Р. и И. Т. Р. за отмяна на основание чл.303, ал.1 т. 1 пр.2 ГПК на влязлото в сила въззивно решение №1678 от 20.12.2016г. по в.гр.д. № 2563 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №50 от 15.02.2016г. на Районен съд Асеновград, постановено по гр.д.№235/2015г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №186 от 26.05.2016г., с което като краен резултат е уважен предявеният от М. П. М. против молителите Р. иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на Ѕ ид.част на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №1168, том VІ, дело 1730/1993г. на нотариус при РС Асеновград.
ОСЪЖДА М. П. Р. и И. Т. Р. да заплатят на М. П. М. сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски за производството по отмяна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: