4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1747/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№73781/25.10.2010 г., подадена от адвокати Б.Д. и Й.З. – процесуални представители на ответника по исковата молба [фирма] – , против решение от 09.7.2010 г. по гр.д.№2305/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав, по касационна жалба, вх.№10473/24.11.2011 г., подадена от същите адвокати против решение от 26.10.2011 г. по същото дело на СГС, и по касационна жалба, вх.№49138/07.5.2012 г., подадена от адв. Ал. Ж. – процесуален представител на ищеца Б. Н. А. от [населено място], против решение от 26.3.2012 г. постановено по горепосоченото дело на СГС.
Всяка от страните взема становище по жалбата на другата страна.
С решението си от 09.7.2010 г. въззивната инстанция е отменила решението на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. Н. А. против [фирма], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, както и този за мораторна лихва, и е постановила тяхното уважаване.
За да стигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ дава право на работодателя да извърши подбор при съкращаване в щата, като той може да упражни това свое право то може да упражни, ако и когато сметне за необходимо. Досежно процесния подбор е прието, че същият е незаконосъобразен, тъй като подборът се прави измежду работниците и служителите, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа, а в процесния случай не е налице еднородност на трудовите функции на лицата, измежду които е извършен подбор. Въз основа на това съдът е стигнал и до извод за основателност на трите обективно съединени иска.
С решението си по реда на чл.250 ГПК от 26.10.2011 г. въззивната инстанция е допълнила решението на СГС от 09.7.2010 г., като е осъдила ответникът по исковата молба да заплати на ищеца законната лихва върху сумата 5914,14 лева/обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ/, считано от 1`9.6.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Решаващият извод за допълване на основното решение е обоснован с обстоятелството, че това искане е направено още с исковата молба.
С решението си по реда на чл.247 ГПК от 26.3.2012 г. въззивната инстанция е оставила без уважение молбата на ищеца Б. Н. А. от 13.02.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка като е прието, че такава не е налице в решението на СГС от 26.10.2011 г., също постановено по чл.247 ГПК, изразяваща се в погрешно изписване на числата за дължащото се обезщетение за оставане без работа. Мотивите на съда са, че в основното решение от 09.7.2010 г. е била допусната очевидна фактическа грешка и именно с това от 26.10.2011 г. тази грешка е била поправена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба по основното решение на въззивната инстанция от 09.7.2010 г. се поставят следните въпроси: 1. Законосъобразно ли е уволнението поради съкращаване в щата, извършено от работодателя в изпълнение на задължителните указания на Главна инспекция по труда за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд ?; 2. Нищожно или неправилно е решение, в което има пълно противоречие между мотивите и диспозитива ?; 3.Задължително ли е извършването на подбор, когато се съкращава единствена длъжност в предприятието ?. Като основания за допускане на основното въззивно решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
В касационната жалба на ответника по исковата молба против допълнителното решение на въззивната инстанция по чл.250 ГПК от 26.10.2011 г., озаглавена допълнение към касационната жалба, се поддържат въпросите от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК във връзка с касационната жалба срещу основното решение и се твърди, че това решение е недопустимо, тъй като въззивният съд неправилно се е произнесъл по молба за допълване на решение, като вместо това е следвало да спре производството за допълване на решението до произнасяне на ВКС по касационната жалба срещу основното решение на СГС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищеца против решението по реда на чл.247 ГПК от 26.3.2012 г. се поставя процесуалноправния въпрос “Дали е допустимо въззивен съд, действуващ като първоинстанционен при поправка на ЯФГ допусната в мотивите на решение да изменя сам решението си, което е обжалвано пред горната инстанция ?” Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на обжалваните решения до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби намира, че не са налице сочените в тях основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложението на ответника по касация по основното решение от 09.7.2010 г.
Първите два въпроса от изложението са неотносими към обжалваното решение. Първият въпрос изобщо не е бил обсъждан от въззивната инстанция, за да бъде поставян в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. По втория въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като крайните изводи на съда съответстват с решението му. Третият въпрос също е неотносим към изводите на въззивната инстанция, тъй като тя е приела, че в процесния случай работодателят е извършил подбор, който обаче е незаконосъобразен.
Поради това обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложението на ответника по касация по допълнителното решение от 26.10.2011 г.
Въпросът, който е поставен във връзка с посоченото решение е инкорпориран в самата касационно жалба. Неоснователно се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като СГС се бил произнесъл неправилно по молба за допълване на решение преди произнасяне на ВКС по касационна жалба срещу основното решение на СГС. Процесуалният закон не предвижда такъв ред за разглеждане на искания за допълване на решения на една инстанция. Съдебната практика по-категоричен начин сочи, че най-напред приключва производството по допълване на решение, а едва след това по-горната инстанция се произнася по жалба срещу основното решение, и евентуално и срещу допълнителното такова. Няма пречка разглеждането на искане за допълване на решение да се извърши и след като по-горната инстанция се произнесла по основното решение, но това би противоречало на принципа за процесуална икономия.
Поради това и допълнителното решение на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложението на ответника по касация по основното решение от 26.3.2012 г.
Поставения от касационният жалбоподател – ищец въпрос “Дали е допустимо въззивен съд, действуващ като първоинстанционен при поправка на ЯФГ допусната в мотивите на решение да изменя сам решението си, което е обжалвано пред горната инстанция ?”, също е неотносим към спора. На първо място, решението на СГС по чл.247 ГПК не е първоинстанционно, а въззивно. Това следва от разпоредбата на чл.247, ал.4 ГПК, а промяната на решението не противоречи на нормата на чл.246 ГПК, когато се прилага нормата на чл.чл.247 ГПК.
Поради това не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивни решения от 09.7.2010 г., от 26.10.2011 г. и от 26.3.2012 г. по гр.д.№2305/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: