4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
София, 22.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3213/2018г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 19.06.2018г. по гр.д.№104/2018г. на ОС София,с което е уважен иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
Жалбоподателят –А. Г. Р., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответницата Д. А. Г. , чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил А. Г. Р. и Б. Б. Р. да заплатят солидарно на Д. Г. сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща част от паричната равностойност на дължимите на ищцата издръжка и гледане за периода 10.04.2012 год. – 11.04.2017 год. /в общ размер от 32 622,25 лв./, на основание договор, сключен с н.а. № 28/29.03.2012 год., рег. № 366, н.д. № 28/2012 год. на нотариус с район на действие РС-С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2017 год. до окончателното изплащане.
Съдът е приел, че съгласно Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966 г. по гр.д. № 65/1966 г., ОСГК, в случай, че неизправна страна по договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът -приобретател, т.е. той не изпълнява задълженията си точно, кредиторът има право на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във форма на компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент. Прието е, че такова право кредиторът има както за минало време, така и за бъдеще, щом длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в натура, като тежестта на доказване изпълнението на задължението е за ответника.
Съдът е изложил съображения за това, че в случая прехвърлителят е изправна страна по отношение на поетото от него задължение по договора за прехвърляне правото на собственост върху имота, предмет на договора, а задължението на приобретателката – ответница за гледане и издръжка е поето общо по отношение на праводателя и на ищцата като трето лице, в чиято полза е сключен договорът /чл. 22, ал. 1 от ЗЗД/. Прието е, че същата е бенефициер по този договор и може да иска изпълнението на договора от длъжника-обещател в негова полза, както и обезщетение за неизпълнението на задължението /ТР № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК и др./. Прието е, че поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо. Посочено е, че ответниците по иска-жалбоподатели в настоящето производство, не са твърдели да са изпълнявали договора, нито са ангажирали доказателства в тази посока, поради което съдът е счел, че предявеният иск е основателен.
За определяне размера на обезщетението – паричния еквивалент на гледането и издръжката, съдът е назначил експертиза, според която общият размер на необходимите разходи за живот на едно лице по нормативите на НСИ за периода от 10.04.2012 год. до датата на завеждане на исковата молба е 32 622,25 лв., като в тази сума са включени необходимите разходи за храна, облекло, отопление, осветление, лекарства и др. битови потребности. Прието е, че от тази сума не следва да се приспада получаваната от ищцата месечна пенсия в размер на 247,25 лв, тъй като според съдебната практика по чл. 290 от ГПК и др. (решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 863/22.12.2010 год. по гр.д. № 1534/2009 год. IV г.о., решение № 82/05.04.2011 год. по гр.д. № 1313/2009 год. на IV г.о. на ВКС на РБ и др./ при липса на изрично уговорено в договора ограничение на обема на дължимата издръжка се приема, че приобретателят е длъжен да осигурява на прехвърлителя цялата му необходима издръжка, независимо дали той има собствени средства и дали е в състояние да се издържа сам от имуществото и доходите си.
Съдът е приел, че предявения иск е основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен в предявения частичен размер – 25 000 лв. от общо дължимия размер от 32 622,25 лв. /след допуснатото изменение на иска и направеното уточнение в о.с.з. на 03.10.2017 год./, представляващи паричната равностойност на дължимите на ищцата от ответниците издръжка и гледане за периода от 10.04.2012 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Прието е, че така определената сума се дължи солидарно от двамата ответници, предвид възмездния характер на алеаторния договор, по който ответникът Б. Р. е придобил право на собственост върху имота по силата на чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 32 СК /вж. определение № 74/22.01.2016 год. по гр.д. № 3479/2015 год. на ВКС на РБ, IV г.о. и др./.
Съдът е приел, че акцесорната претенция на ищцата за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 10.04.2012 год. до датата на подаване на исковата молба е неоснователна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, а в случая липсва покана за заплащане на обезщетение за неточното изпълнение, поради което следва да се приеме, че ответниците са поканени да заплатят дължимата сума с исковата молба.
В изложение по чл.284 , ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно за задължението на въззивният съд да не дава нови указания за ангажиране на доказателства, когато не е констатирал допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение, за което да следва да уведоми страните. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 Представя решение от 29.06.2015г. по гр.д.№7040/2014г., ІІІ г.о. на ВКС за възможността на въззивния съд да дава указания на страните.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос и на соченото от него основание.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2018г. по гр.д.№104/2018г. на ОС София.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 500 лева от А. Г. Р. в седмичен срок от съобщаването й за това, с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: