ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 911
София, 14.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2899 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационните жалби на П.. и И. Г. М. от [населено място], Кюстендилска област, страни по възивно гражданско дело №3913/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, срещу постановеното по него решение №314/19.02.2015г. в частта, с която искът по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен, съответно-отхвърлен.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 29.05.2014г., постановено по гр.д.№104/2014г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от И. Г. М. срещу П.. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.313, ал.3, предл.1-во, вр. с ал.1 от НК и чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за разликата над 7 000 лв. до присъдение от първата инстанция 12 000 лв. В останалата част, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.
Решението е обжалвано от И.Г. М., чрез пълномощника й адв.Д. Д., в отменителната му част за размера над 7000.00 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 12 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до пълния предявен размер от 26 000 лв. Счита, че в тези му части решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Решението е обжалвано и от П…., чрез Б. С.-прокурор в Софийска апелативна прокуратура, в осъдителната му част. Счита, че в тази част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Срещу касационните жалби не са постъпили отговори в законоустановения срок.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими. По заявените от страните основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с постановление от 02.05.2011г. по следствено дело №2/2011г. на Окръжна прокуратура-К., ищцата И. М. е била привлечена като обвиняема за извършени престъпления по чл.248а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, чл.309, ал.2, вр. с ал.1, предл.1, чл.309, ал.1, предл.1 и чл.313, ал.3, предл.1, вр. с ал.1 от НК, като й е била взета мярка за неотклонение „подписка”. На 20.03.2012г. е внесен обвинителен акт срещу ищцата за извършени престъпления по чл.309, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.313, ал.3, предл.1, вр. с ал.1 от НК, въз основа на който е било образувано НОХД №401/2012г. по описа на РС-Дупница. С присъда №58/2012г. по същото наказателно дело подсъдимата М. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.309, ал.2, вр. с ал.1, предл.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба”. По отношение на останалите обвинения е била призната за невиновна и оправдана. Присъдата в осъдителната й част е била обжалвана от подсъдимата, а в оправдателната й част е била протестирана от прокуратурата. С присъда №12/18.04.2013г. по ВНОХД №437/2012г., Кюстендилският окръжен съд е отменил присъдата в осъдителната й част и е постановил друга по същество, с която е оправдал подсъдимата М. по обвинението за извършено престъпление по чл.309, ал.2, вр. с ал.1, предл.1 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
От правна страна въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадалото лице за извършени престъпления от общ характер, по които същото е било оправдано с влязла в сила присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи-П… Обезщетението, което пострадалото лице може да претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
Според приетото от въззивния съд, на първо място сред обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. В случая, на ищцата са били повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, които съобразно чл.93, т.7 от НК не съставляват тежки умишлени престъпления, тъй като за тяхното извършване е било предвидено наказание лишаване от свобода до две, съответно до три години. Понеже ищцата не била осъждана, задължително приложение е следвало да намери правилото на чл.78а НК, т.е. подсъдимата е следвало да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
От голямо значение, според въззъвния съд, е също така и периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, който период в процесния случай възлиза на две години. Този срок следва да се определи като разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС.
Безспорно е установено, според въззивния съд, че ищцата е изживяла тежко факта на образуваното срещу нея наказателно производство, затворила се в себе си и е ограничила социалните си контакти. Допълнителни притеснения изпитала от това, че фактът на образуваното срещу нея наказателно производство станал достояние на нейните близки, познати и колеги, доколкото в местната преса е имало публикация по този въпрос. При ангажиране отговорността на държавата на обезщетяване подлежат всички реди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в т.ч. и тези, които привлеченото към наказателна отговорност лице е претърпяло от публикации в пресата. С оглед на това, въззивният съд е приел, че в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение, което да е адекватно на претърпените от нея неимуществени вреди, као това обезщетение е в размер на 7 000 лв., а за разликата искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По касационната жалба на И. Г. М..
Жалбоподателката поддържа нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в обжалваната от нея отхвърлителна част. В изложението по чл.284, ал.3 сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Изведените материалноправни въпроси в изложението са следните:
1.При определяне размера на обезщетението при обвинение, за което ищцата е била призната за невиновна, следва ли да се вземат предвид всички обвинения против нея, или само тези, които са били предмет на обвинителния акт?; 2.При преценка тежестта на наказанието по процесното обвинение следва ли да се отчете невъзможността за приложение на чл.78а от НК с оглед разпоредбата на ал.7 от същата норма при множество престъпления?; 3.Следва ли въобще да се преценява възможността за приложението на чл.78а от НК при предвидени други по вид и размер наказания, съответни на обвиненията, при положение, че към момента на търпене на неимуществените вреди-по време на разследването и съдебния процес, този въпрос не стои за разглеждане поради това не може да бъде отчетен от обвиняемата, дори да е приложима тази норма?
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на И. М.. Изведените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са неотносими за правния спор, понеже не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Следователно, липсва общата предпоставка за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разрешението по т. 1 от ТР№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На практика, въпросите в изложението изразяват по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, както и за допуснати процесуални нарушения и формиране вследствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Липсата на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, води до необсъждане налице ли е конкретното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано бланкетно от касатора в изложението му.
По касационната жалба на П…..
Поддържа се нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната от нея осъдителна част. Сочат се касационите основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
На първо място счита, че с решението си Софийският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Според него по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г., на т.3 и т.11 от Т.Р.№3/22.04.2005г. по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от Т.Р.№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Счита, на второ място, че с решението си САС се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която препраща чл.4 от ЗОДОВ, който въпрос според касатора е решаван противоречиво от съдилищата. Сочи и прилага следните съдебни решения: решение № 335 от 10.01.2012г. по гр.д.№296/2011г. на ВКС, ІІІ Г.О.; решение №97 от 03.05.2012г. по гр.д.№80/2011г. на ВКС, ІV Г.О.; решение №49 от 23.03.2010г. по гр.д.№67/2010г. на АС-Велико Търново.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от Прокуратурата на РБ материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е относим към правния спор.Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди.С обжалваното решение поставения материалноправен въпрос е разрешен в противоречие на трайно установената практика при определяне размера на неимуществените вреди от непозволено увреждане, включително и представената такава.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.По исковете по ЗОДОВ Прокуратурата на РБ не дължи държавна такса.
Поради това Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №314 от 19.02.2015г., постановено по гражданско дело №3913/2014г. по описа на Софийския апелативен съд по касационната жалба на И. Г. М..
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №314 от 19.02.2015г., постановено по гражданско дело №3913/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на П…, в обжалваната част.
Делото да се докладва на Председателя на IV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.