Р Е Ш Е Н И Е
№ 911
гр. София, 26.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Даниела Никова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 2097 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 83 от 17.07.2006 г. по гр. д. № 3058/05 г. Районен съд гр. П. е прогласил нищожността на договор, обективиран в нот. акт № 74 от 02.06.1999 г., с който Е. Н. Б. продала на Д. З. Т. собствената си ? ид. ч. от недвижим имот, дворно място от 165 кв. м., имот пл. № 226 парцел **** в кв. 17 по плана на с. Я., заедно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 105 кв. м., поради липса на съгласие. Отхвърлил е иска на Е. Б. срещу Н. А. Т. и Д. Т. за обезсилване на нот. акт.
С решение № 85 от 14.01.2008 г. по гр. д. г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Н. Т. и Д. Т. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация Е. Б. оспорва жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че продажбата е извършена чрез пълномощник С. Т. , представителната власт на която е установена с пълномощно от 17.05.1999 г. Същото било заверено не лично от кмета на с. К., а от служителка в кметството и то в гр. С., затова били нарушени разпоредбите на чл. 485 ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 83 ЗННД. Продажбата била извършена при липса на съгласие от продавача и била нищожна.
В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не обсъдил състоянието на ищцата. Посоченото в исковата молба липса на съгласие като основание за нищожност било опровергано от факта, че подписът на пълномощното било на упълномощителката. Освен това, исковата молба не била подписана от нея, тъй като един месец след подаването и тя се явила пред нотариус и заверила договор за продажба на МПС с пръстов отпечатък.становено било, че на продавачката било прочетено съдържанието на пълномощното пред свидетели. Кметът освен това бил компетентен да завери подпис и извън кметството.
Доводите в жалбата са неоснователни. Според чл. 8 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Съгласно чл. 26 ал. 2 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори, т. е. когато има липса на фактически състав. Тогава, когато няма съвпадение на насрещните волеизявления, има липса на съгласие.
Видно е от данните по делото, че с пълномощно от 17.05.1999 г. Е. Б. упълномощила дъщеря си С. Т. да продаде на когото реши и на каквато цена намери за добре наследствения имот в с. Я.. П. е заверено от И. С. , кмет на с. К.. В. основа на пълномощното, с нот. акт № 74 от 02.06.1999 г. Е. Б. чрез пълномощник С. Т. продала ? ид. ч. от имота си на Д. Т. , като Т. продала и своята ? ид. ч.становено е с графологична експертиза, че подписът на пълномощното е на ищцата.
Според чл. 83 ЗННД в редакцията с ДВ бр. 18 от 2003 г., когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Съгласно чл. 485 ал. 2 ГПК /отм./, при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи. В случая подписът на ищцата е бил заверен от кмета на с. К., но не е положен пред него, освен това е извън населеното място. Разпитан пред съда кметът на с. К. е заявил, че пълномощното било заверено от негова служителка в жилище в гр. С., докато в същото време той останал в кметството. При тези факти основателно съдът е приел, че липсва валидно удостоверено съгласие на продавача. Селото не е общински център, а такъв е община С.. З. подписът може да бъде заверен само от кмета, а не от секретарката му и то в селото, а не в гр. С.. О. повече че според свидетелката Б, съсед на ищцата, през пролетта на 1999 г. ищцата получила инсулт и била на лечение в болница. След изписването била неподвижна на легло и не можела да напуска дома си. Действително упълномощената С. Т. твърди че пълномощното било подписано в нейния дом, че майка и можела да се движи и знаела какво подписва, но тя е заинтересован свидетел и показанията и основателно са ценени с оглед нормата на чл. 136 ГПК /отм./.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 14.01.2008 г. по гр. д. г. на Окръжен съд гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: