Р Е Ш Е Н И Е
№ 915
София, 28.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
Мария Иванова
Жива Декова
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 951/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Т” А. , гр. С. чрез процесуален представител адвокат М. Б. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 3 състав № 214/30.11.2007 г. по гр. д. № 723/2007 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Софийски градски съд от 27.12.2006 г. по гр. д. № 497/2006 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения на основание чл. 61 ЗС от „Т” А. , София против Л. к. „Л” А. , София за прекратяване на право на ползване върху недвижими имоти: Мезонет /ателие № 2/, находящ се в гр. С., ул. „Л” № 4* на две нива на последния мансарден етаж на сградата с обща застроена площ от 369.17 кв. м. с принадлежащо избено помещение и 10.103% от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо парцел **** по плана на гр. С., м. „Л”; Гараж № 3, находящ се в същата сграда с площ 19.03 кв. м., заедно с 0.440% идеални части от общите части на сградата и от дворното място; Гараж № 4 в същата сграда с площ 20.17 кв. м., заедно с 0.476% идеални части от общите части на сградата и от дворното място.
Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправни норми и съществени нарушения на съдопроизводството-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
За ответника по касация Л. к. „Л” А. , София жалбата е оспорена с писмено възражение от адвокат В.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 61 ЗС е основателен, когато се установи, че ползувателят не е изпълнил свои съществени задължения, свързани с предоставеното му право на ползване, да му е отправено от собственика на вещта предупреждение да изпълни задълженията си и въпреки това той да не ги изпълни.
В съответствие с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 4 ЗС съдът е приел, че задълженията за плащане дължимите за имота разноски, в т. ч. данъци и такси, както и задължението за застраховане на имота в полза на неговия собственик и да заплаща дължимите по застрахователния договор премии са съществени задължения на ползувателя.
Съответства на събраните по делото доказателства изводът на въззивния съд, че не може да се приеме за установено, че след сключване на договора ползувателят е изпълнявал своите законовоустановени задължения да заплаща дължимите за имота данъци и такси и да го застрахова.
Правилно въззивния съд е счел, че за да прекрати съдът правото на ползване по делото следва да е установено, че и след отправяне на предупреждението нарушението на задълженията е продължило.
В противоречие с приложимия материален закон съдът е приел искът по чл. 61 ЗС за неоснователен, тъй като неизпълнението на задълженията да се заплащат дължимите за имота данъци и такси и да се застрахова имота е незначително с оглед интереса на кредитора.
По силата на чл. 61 ЗС собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползувателят въпреки отправеното му предупреждение продължава да нарушава своите съществени задължения.
Правото на ползване в полза на дружеството-ответник е учредено на 30.06.1997 г., но качеството на ползувател е декларирано от дружеството с декларация по чл. 17 ЗМДТ едва на 5.01.2000 г. С нотариална покана, връчена на 28.02.2006 г., ответникът е поканен от ищеца да изпълни задълженията си да заплати всички дължими разноски за процесните имоти и да ги застрахова в полза на собственика с предупреждението, че правото по чл. 61 ЗС ще бъде упражнено, ако в седемдневен срок от получаване на поканата ползувателят не изпълни своите задължения. И след отправеното предупреждение ответникът не е изпълнил задълженията си. Активност от негова страна е проявена едва след започване на исковото производство и то чрез заплащане само на дължимия за имота данък сгради в редуциран от изтекла погасителна давност размер /на 21.06.2007 г. е заплатен данък сгради за имотите и лихва за забава в размер на 10 220.71 лв./ от непогасените по давност вземания за данъци и такси за периода 2002-2007 г. в размер на общо 100 645.58 лв. Останало е неизплатено задължението за заплащане на таксата за битови отпадъци с лихва за забава в размер на 90 424.87 лв. За периода на ползването от 30.06.1997 г. за процесните имоти ответното дружество е сключило само веднъж застраховка „П” и „Щети на имущество” със застрахователна полица от 14.07.2005 г. с период на застрахователно покритие 15.07.2005 г.-14.07.2006 г. и застраховател ЗК „Х” АД. По делото е установено, че разрешението за застрахователна дейност на ЗК „Х” А. е отнето от Комисията за финансов надзор от 3.10.2005 г. или в рамките на срока на застраховката. А от представената пред въззивния съд застрахователна полица „З” от 13.01.2007 г., издадена от ЗПК „А” не е ясно кой имот е застрахован, какви рискове са покрити и дали застраховката е сключена в полза на собственика на процесните имоти. Всички опити на ползувателя да оспорва данъчните си задължения за имота са завършили неуспешно видно от резултата по образуваните от него производства-прекратено е производството по гр. д. № 228/2007 г. по описа на СГС, ТО, 4 състав, както и производството по адм. д. № 770/2007 г. на АС-София град.
Задълженията на ползувателя по чл. 57 ЗС да заплаща разноските, свързани с ползването на имотите, в. т. дължимите данъци и такси, да ги застрахова и да заплаща премиите за застраховката са законовоустановени и съществени и неизпълнението им е основание за прекратяване на ползването по реда на чл. 61 ЗС.
Безспорно установено е по делото с официални документи /данъчни оценки, удостоверения и покани за плащане/, че посочените задължения не са изпълнявани от страна на ответника-ползувател и след получаването на предупреждение от страна на собственика на имотите нито в рамките на определения с нотариалната покана 7-дневен срок нито след това.
Извършеното в хода на съдебното производство плащане на една малка част от задълженията е ирелевантно за изхода на спора.
Въззивното решение следва да се отмени, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като уважи иска, който е основателен и доказан по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за въззивната и касационна инстанция в размер на 4007.61 лв.-заплатена държавна такса за касационната инстанция.
Няма данни по делото да е заплатено от ищеца договореното възнаграждение на един адвокат в размер на сумата 10000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие серия А, № 0713781/18.10.2007 г.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 3-ти състав № 214/30.11.2007 г. по гр. д. № 723/2007 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 61 ЗС правото на ползване на Л. к. „Л” А. , гр. С., ул. „Л” № 4, учредено от „Т” А. , гр. С., ул. „Г” № 3 с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 66, том LХХХI, дело № 15762/1997 г. върху подробно описаните недвижими имоти, поради нарушение от страна на ползувателя на съществените му задължения.
ОСЪЖДА Л. к. „Л” А. ,гр. София, ул. „Л” № 4 да заплати на Т. Б. ” А. , София, ул. „Г” № 3 сумата 4007.61 лв. направени по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: