Р Е Ш Е Н И Е
№ 915
гр.София, 05.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2119 от 2008 г. по описа на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Б. срещу решение № 4 от 18.02.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по в.гр.д. № 588 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 166 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е признато за установено по предявения от Н. С. С. срещу Н. Г. Б. иск с правно основание чл.252 от ГПК /отм./, че вземането на Н. С. в размер на 15 300 лв. по запис на заповед, издаден от Н. Б. на 01.08.2005 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 464 от 2006 г. на Великотърновския районен съд за цялата дължима по записа на заповед сума от 30 000 лв., съществува и е дължимо.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационна обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че касаторката не е доказала плащане на дължимата сума. Изводите на съда в тази насока били противоречиви: От една страна съдът приел, че ищецът е оспорил истинността на представените от касаторката преписи от разписки за получаване на суми с нотариална заверка за верността на преписа с оригинала и въз основа на това е възложил доказателствената тежест на касаторката. В същото време съдът приел, че производство по оспорване на тези разписки не било открито, тъй като това било възможно само след представяне оригиналите на разписките- извод, който не намирал опора в ГПК. В случая разписките били представени в официално заверено копие- нотариално заверени преписи за идентичност с оригиналите и имали същата доказателствена сила. Твърди се също, че ищецът не е оспорил съдържанието на тези разписки и подписа си върху тях, поради което не е било необходимо да бъде откривано производство по оспорването им. При това положение тези официално заверени преписи от разписки били годно доказателство и е следвало да бъдат взети предвид от съда при решаване на делото.
Ответникът Н. С. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторката основания за касация на въззивното решение, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.252 от ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че вземането на Н. С. в размер на 15 300 лв. по запис на заповед от 01.08.2005. съществува и е дължимо, тъй като ответницата Н не е доказала да е извършила плащане на тази сума. Приел е, че представените преписи от разписки за плащане не доказват това, тъй като не са представени оригиналите на тези разписки, а с оглед оспорването им от ищеца в тежест на ответницата е било да докаже, че е изпълнила задължението си за плащане на сумата по записа на заповед. Приел е също така, че производство по оспорване на разписките по чл.154 от ГПК /отм./ може да бъде открито само след представяне на оригиналите на разписките,което ответницата не е сторила.
Това решение е валидно, допустимо и правилно: По делото е било безспорно установено, че на 01.08.2005 г. касаторката Н. Г. Б. е издала в полза на Н. С. С. запис на заповед, с който е поела задължение да му заплати сумата 30 000 лв. Спори се, дали Б. е върнала сумата 15 300 лв., представляваща част от сумата по записа на заповед, през м.10.2006 г. или продължава да дължи тази сума на Н. С. Тъй като се касае за доказване погасяването на парично задължение, което е установено с писмен акт, на основание чл.133, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ доказването на това обстоятелство може да бъде извършено само с писмени доказателства. Поради това правилно при решаване на делото съдът не е допуснал свидетелски показания за установяване на факта, дали Н. Б. е върнала на Н. С. сумата 15 300 лв. по записа на заповед от 01.08.2005 г.
Правилно е прието от съда и че представените от Б. преписи от разписки от 17.10.2005 г. и 19.10.2005 г. не доказват изпълнението на това нейно задължение. Разписките са представени по делото в препис, ищецът Н е поискал да бъдат представени за констатация оригиналите на тези разписки, съдът неколкократно е задължавал Н. Б. да представи оригиналите на тези документи, но същата не е сторила това. Ето защо и на основание чл.101 от ГПК /отм./ тези документи е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото и да не се вземат предвид при решаване на възникналия между страните спор за дължимостта на горепосочената парична сума.
Касаторката не е доказала и да са налице основанията на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./ за допускане на свидетелски показания за доказане плащането на отразената в разписките сума. Б. е твърдяла, че оригиналите на разписките са загубени, но не е представила доказателства загубването на разписките да е станало не по нейна вина. Напротив, както в обясненията й по реда на чл.114 от ГПК /отм./, така и при разпита й по пр.п. № 3* от 2006 г. по описа на Великотърновската районна прокуратура Б. е признала, че загубването на разписките е станало изключително по нейна вина, поради нейно небрежно поведение- признава, че не можела да открие къде е оставила тези разписки, след като през м.04.2006 г. ги давала на адвоката си за извършване на нотариална заверка за верността на преписите на тези разписки с оригиналите.
Неоснователно е твърдението на касаторката, че представените по делото преписи от разписки доказвали плащането на исковата сума, тъй като били нотариално заверени за верността на преписите с оригиналите. Действително, върху разписките има отбелязване за извършена нотариална заверка за верността на преписите на документа с оригиналите, а съгласно чл.143, ал.2 от ГПК /отм./, официално заверените преписи от документи имат същата доказателствена сила като оригиналите. Тези нотариално заверени преписи от разписки, обаче, също са представени по настоящото дело в препис, а не в оригинал, и въпреки неколкократното задължаване на Б. да представи за констатация оригиналите на тези нотариално заверени преписи от разписки, същата не е сторила това. Поради това правилно на основание чл.101 от ГПК /отм./ тези преписи са изключени от доказателствата по делото и е прието, че Б. не е доказала плащане на посочената в преписите на разписките парична сума.
Правилно е прието от съда и че още със завеждане на делото Н. С. е оспорил истинността на представените преписи от разписки от 17.10.2005 г. и от 19.10.2005 г. Той е твърдял, че никога не е подписвал такива разписки и никога не е получавал сумите, посочени в тях. По същество С. е оспорил от една страна истинността на частни документи, носещи неговия подпис /преписите от разписки от 17.10.2005 г. и 19.10.2005 г./ и от друга- истиността /верността/ на официални свидетелстващи документи /нотариалните удостоверения от 06.04.2006 г. за вярност на преписите на разписките с техните оригинали/. Съгласно чл.154, ал.3 от ГПК /отм./, тежестта на доказване и при двете горепосочени оспорвания е за ищеца. Във връзка с това оспорване С. е поискал да бъде назначена експертиза на подписа му върху разписките. Правилно е прието от съда, че като не е представила оригиналите на тези разписки за изследване от вещо лице-графолог, касаторката по същество е създала пречки за събиране на относими към спора доказателства, поради което на основание чл.128, ал.2 от ГПК /отм./ съдът е приел за доказано направеното от С. оспорване на истинността на двете разписки, съответно е приел, че Б. не е върнала на С. описаната в тези разписки сума. Изводът на съда за дължимост на паричното задължение по тези две разписки се подкрепя и от факта, че върху записа на заповед от 01.08.2005 г. няма отбелязване по чл.492, ал.3 от ТЗ за извършено от Н. Б. частично плащане на сумата по записа на заповед.
Поради всичко гореизложено и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ решението на ВТАС като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 18.02.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 588 от 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.