2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 915
София, 05.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №124/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П. И. -процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – София, против въззивно решение №346/28.72010 г. по гр.д.№345/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ.
С обжалваното решение е са уважени предявените от З. П. Д. против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че с оглед гласните доказателства притежава качества за ефективно изпълнение на работата, че някои от фактическите в заповедта представляват основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, а не са такива по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ, както и че в заповедта не е посочено, какви качества за ефективното изпълнение на работата не притежава ищцата, за да има незадоволителна оценка по критериите маркетингови умения, напуснали клиент, което прави невъзможна преценката за наличието или отсъствието им и съответно за законосъобразността на уволнението. Съдът е приел, че едва в отговора по чл.131 ГГЖ работодателят е заявил, че се касае за липса на качества по длъжностна характеристика, които не са отразени в заповедта за уволнението, нито пък заповедта препраща към длъжностната характеристика. Въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества и причинната връзка между липсата им и неефективното изпълнение на работата.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГГЖ като съществен материалноправен въпрос се поставя: „Относно правомощието на въззивната инстанция да допуска събиране на нови доказателства, които не са поискани от страната, както и на доказателства, които страната не е посочила в жалбата си ?“, както и докъде са пределите на служебното начало съгласно чл.7 ГГЖ, във връзка с чл.266 ГГЖ при бързите производства ?“. Твърди се, че този въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като въззивната инстанция е допуснала събиране на доказателство, което не е поискано то страната – експертиза със задача, която страната не е формулирала във въззивната жалба, а решаващите мотиви са изградени именно въз основа на това неправилно събрано доказателство. Сочи се съдебна практика на ВКС и се твърди, че тя противоречи на извършените съдопроизводствени действия от окръжния съд, а освен това въпросът е от значение за развитие на правото.
Като съществен материалноправен въпрос се сочи „Какво следва да е съдържанието на заповедта за прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ?“. Сочат се решения и определения на ВКС, СГС и СРС, които са в противоречие с мотивите на обжалваното решение.
Третият въпрос, който според касационния жалбоподател е от съществено значение за изхода по делото е относно това, дали сравнението на качествата на отделните работници е елемент от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ ?“. Като противоречие между обжалваното решение по този въпрос се сочи решение №713/04.7.1995 г. по гр.д.№287/1995 г. на ВС, ПГ г.о..
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответницата по касация – З. П. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГГЖ.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГГЖ.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 119 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГГЖ, Върховният касационен съд, състав на IV
Г.О.,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №346/28.7.2010 г. по гр.д.№345/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ.
УКАЗВА на касационния жалбоподател [фирма] – [населено място], в седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи платежен документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 119/сто и деветнадесет/ лева, като противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване след представяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса.
При непредставяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва да съдията-докладчик за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: