О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София,24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 5 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 219 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„Е”Е. /Л/,ЕИК представлявано от И. Е. , е обжалвало решението на Софийския апелативен съд от 03.07.2009г по гр.д. № 1589/2008г,с което е отменено решението на Софийския районен съд от 24.10.2007г по гр.д. № 1635/2006г и е постановено ново решение. С него „Е”Е. е осъден да заплати на Д. Н. С.,М. Н. П.,М. Ц. С.,Ц. Георгиев С. , М. Г. Т., Б. И. Г., Л. И. Г., Н. Е. в., Й. Д. З., С. С. К. и Т. И. П. сумата 1 557.27 лева,представляващи обезщетение за ползването без основание на недвижим имот за времето от 01.10.1998г до 09.04.1999г и сумата 41 476.00 лева-обезщетение за ползване на имота без основание за времето от 09.04.1999г до 09.04.2000,ведно със законната лихва,считано от 15.08.2003г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 7 892 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди,че при разрешаването на съществен за спора въпрос-дали след възстановен по ЗВСОНИ недвижим имот на бившите акционери респ. техните наследници с които ползващото го до тогава държавно търговско дружество е създало наемни отношения ,могат без предизвестие за прекратяване на безсрочен наемен договор,да искат обезщетение за ползването му , на основание чл.59 ЗЗД-бил разрешен в противоречие практиката на ВКС- Р № 1* от 08.03.2002г по гр.д. № 313/2001г ВКС 4 Г. О. и Р № 1* от 07.05.1997г по гр.д. № 3418/95г ВС, 4 Г. О . и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд,прие следното:
Основателно е искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд,който в решението си е приел,че наемното правоотношение съществуващо от 27 април 1997г със сключване на договора за наем,приложен по гр.д. № 3667/2003г на Софийския градски съд и потвърждавано с допълнителни споразумения-анекси от 26.03.1998г,от 27.04.1998г, от 27.05.1998г, от 27.06.1998г,от 27.07.1998г и от 28.08.1998г и т.н. било прекратено и след 1.10.1998г ответникът го ползвал без основание. За това исковете били основателни и доказани на правно основание чл.59 ЗЗД-исковете предявени като частични.
С влязло в сила решение,обаче-Р № 16 от 21.10.2004г по гр.д. № 3667/2003г на Софийския градски съд между същите страни е било прието,че наемните отношения не били прекратени,тъй като след изтичане срока на последния анекс към наемния договор, ответникът продължил да ползва имота и ищците не се били противопоставили. Това означавало безсрочно продължение на наемния договор и след като не бил прекратен,претенцията-тогава- на основание чл.236 ал.2 ЗЗД е била отхвърлена. Било е прието,че с нотариалната покана № 116 от 24.04.2003г,наемното правоотношение е било прекратено.
Почти същата фактическа обстановка възприел и Софийския апелативен съд като на съществуващите факти по делото придал друго тълкуване и приел,че наемното отношение след като е било прекратено към 1.10.1998г след тази дата ответникът е дължал обезщетение под формата на свободен наем и правното основание за това била разпоредбата на чл.59 ЗЗД.
Основният за спора въпрос-ако след изтичането на наемния срок,наемателят е продължил да ползва имота и наемателите не са се противопоставили и за това наемният договор е следвало да се счита за продължен за неопределен срок, на какво основание наемателя дължи обезщетение и от кой момент-от момента на продължаването на срока на договора като безсрочен-на правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД,или след прекратяване на договора на правно основание чл.59 ЗЗД и за да се приеме, че се е ползал без правно основание необходимо ли е било прекратяване на наемния договор с предизвестие или прекратяването е автоматично. Тези въпроси са решени в противоречие на Р № 1* от 18.03.2002г по гр.д. № 313/2001г на ВКС, 4 Г. О. и това е основание за допускане да се извърши касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 03.07.2009г по гр.д. № 1589/2008г.
ЗАДЪЛЖАВА„Е”ЕООД-в л. в седмичен срок от съобщението,да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 860.70 / осемстотин и шестдесет 0.70 / лева.
НАСРОЧВА делото за 14 октомври 2010г 9 часа,за когато да се призоват страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: