О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 918
гр. София, 10.12.012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 декември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №679/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №564 от 06.04.2012 г. на САС по т.д. №2417/2011 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение №319 от 28.03.2011 г. по т.д. №1104/09 на СГС и е постановено друго, вместо него,с което е уважен искът на [фирма] срещу касатора за сумите от: 126 720 лева-дължимо допълнително възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.06.2006 г. за обект У. фър 1 , и 225 311,64 лева на същото основание за обект У. фър 2 , както и за сумата от 15 848,92 лева-лихва по чл.86 ЗЗД общо и по двете главници от падежа до датата на предявяване на иска.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща отговор на същата, в който се позовава на липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск за реално изпълнение на договор за консултантски услуги във връзка с осигуряването управление на проекти за изграждане на сгради и е квалифицирал правно иска като такъв по чл.266 ал.1 ЗЗД, с оглед сходството на самия договор с този за изработка. Съдът се е позовал на разпоредбата в приложение С към договорите за двата обекта, чието съдържание гласи, че при значително забавяне на проекта извън контрола на Вектор /напр. стратегическо решение, стачка, недостиг на материали или работна ръка и други подобни/ на Вектор ще се полага пропорционално увеличение на възнаграждението.Приел е , че доколкото завършването на първия обект е просрочено с 3 месеца и 10 дни, а вторият с 8 месеца и 6 дни е налице значително забавяне като елемент от договорените предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като възложител по договора за консултантските услуги за двата обекта. Съдът е тълкувал волята на страните в цитираната клауза в Приложение С към договора в смисъл, че същата предвижда допълнително възнаграждение за консултанта във всички случаи, когато значителното забавяне не е по вина на самия консултант-изпълнител по договора. При това положение е счел, че тъй като не се доказва забавата в завършването на двата обекта, да е по вина на последния , то не следва да се обсъждат конкретните причини за настъпването й , поради което и е уважил исковете.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат множество въпроси, които могат да се обобщят и сведат до няколко: за разпределение на доказателствената тежест относно вината при забава в изпълнението по договора, във връзка с обема на задълженията на консултанта да контролира строителния процес и спазването на сроковете по него , за правната природа на договора , за задължението на въззивния съд да изготви нов доклад по чл.146 ГПК, с оглед преразпределяне на доказателствената тежест, за правилното приложение на правилата за тълкуване на договорите, съгласно уредбата в чл.20 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая от така формулираните правни въпроси само първият: за разпределение на доказателствената тежест относно вината при забава в изпълнението на договора, във връзка с обема на задълженията на консултанта да контролира строителния процес и спазването на сроковете по него, отговаря на тези критерии. По този правен въпрос липсва задължителна практика на ВКС и не се сочи казуална практика на съдилищата, доколкото посочената в изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК е несъотносима, което води до необходимостта от тълкуване на законовата норма в разпоредбата на чл.154 ал.2 ГПК, с оглед точното и прилагане на закона при решаване на конкретния спор по въпроса за разпределение на доказателствената тежест относно вината при забава в изпълнението на договора, във връзка с обема на задълженията на консултанта да контролира строителния процес и спазването на сроковете по него и с оглед развитие на правото.
По изложените съображения, съдът счита, че са налице основания по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №564 от 06.04.2012 г. на САС по т.д. №2417/2011 г. в обжалваната от част .
УКАЗВА на касатора [фирма]- [населено място] да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 7 357,61 лева в едноседмичен срок, след което да се докладва за насрочване в о.з..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.