5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
гр. София, 02.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1605 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. И. против решение от 15.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 7592/2016 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” състав.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като неоснователни.
Съдът е приел, че с протокол от 10.08.2015г. се съкращава 1 щатна бройка за длъжността ръководител сектор „Обществени поръчки и снабдяване“, като в щатното разписание, в сила от 10.08.2015г., това е отразено. Прието е, че съгласно чл.26, ал.1, т.9 от Правилника за устройството и дейността на МФ деканът има право да сключва и прекратява трудовите договори със служителите, като съгласува договорите с преподавателите с Ректора на МУ. Съдът е приел, че съгласно чл.5 от Правилника за трудовия ред на МФ тези правомощия на декана са конкретизирани и е посочено, че той сключва трудовите договори с непреподавателския персонал, като в чл.53, т.1, т.10 и т.11 от Правилника за устройството и дейността на МУ/ в сила от 16.12.2003г. и изменен през 2011г., и действащ към момента на уволнението на ищеца/ е предвидено , че деканът има правомощия и задължения да подписва или утвърждава издавана от факултета документация, да издава вътрешни факултетни заповеди и да представлява факултета. С оглед на изброените правомощия на декана, съдът е приел, че той има качеството на работодател по отношение на непреподавателския състав, в който се включва както възможността да сключва, изменя и прекратява трудовите им договори, но така също и да взема решение за промени в числеността на работещите служители, което може да е в две посоки- разкриване на нови длъжности, т.е. увеличаването й, така и с намаляване на съществуващи бройки. В Правилника за устройството и дейността на МФ няма изрично предвидено правомощие за декана за съкращаване на щатни бройки, но съдът е приел, че то следва от качеството му работодател, което притежава въз основа на цитирания вътрешен акт. Съдът е приел, че дори и да се приеме, че решението по протокол от 10.08.2015г. е взето от некомпетентен орган, то щатното разписание, в сила от 10.08.2015г. е одобрено от ректора на МУ съобразно чл.44, ал.1, т.13 от Правилника за устройство и дейността на МУ, като е прието, че няма пречка самото щатно разписание с отразените в него промени относно намалените щатни бройки да бъде решение за съкращаването в щата, затова съдът е приел, че към 11.08.2015г., когато е връчена заповедта за освобождаване на ищцата, е имало валидно решение на компетентен орган за съкращаване на нейната длъжност. По отношение на реалността на извършеното съкращение в щата, съдът е приел, че част от трудовите функции на ищеца са възложени на лице, заемащо длъжността „икономист данъчно облагане“. Със заповед № 325/09.09.2015г. друга част от вменените й трудови задължения са възложени на ръководителя на отдел „Администрация.“, като въз основа на това съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щата, което е извършено преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Прието е, че за да е налице прекратително основание съкращаване в щата е необходимо намаляването на щатните бройки да съвпада или да предхожда във времето предприетото уволнение, което в случая е налице. Прието е за неоснователно възражението, наведено от ищеца в становището по чл.312, ал.2 от ГПК, че уволнението й е незаконно, тъй като към 10.08.2015г. не е извършена промяна в структурата на МФ по реда, посочен в Правилника за устройството и дейността на факултета. Съдът е приел, че чл.43 от правилника предвижда, че отдел „Администрация“ включва три сектора, като в чл.18, т.8 от същия Правилник е предвидено, че Факултетният съвет прави предложение до Академичния съвет за откриване, трансформация или закриване на структурни звена от факултета. Съдът е приел за установено, че е закрит сектор „Обществени поръчки и снабдяване“ , имащ характер на структурно звено на МФ. Съдът е приел, че следва да се прави разлика между структурни промени в организационно отношение и такива, в числеността на заетите работници и служители по трудов договор. Прието е, че първото е свързано с прекратителното основание закриване на част от предприятието, а второто със съкращаване в щата, като в случая последното е послужило на работодателя, за да упражни субективното си потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищеца и затова е ирелевантно за законността на уволнението е дали е извършена промяна на чл.43 от Правилника за устройството и дейността на МФ, както и решение на Академичния съвет на МУ за структурни промени, свързани със закриване на сектор „Обществени поръчки и снабдяване“.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първия правен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е свързан с валидността на възлагането на трудовите функции на служителя, чиято длъжност се съкращава, на други служители, предвид твърдението в изложението за липсата на писмена форма на допълнително споразумение между тези други служители и работодателя и валидно взето решение на органа на работодателя за това. По този правен въпрос съдът не е формирал правни изводи, като не е обсъждал валидността на възлагането на трудови функции, част от трудовите функции на съкратения служител на други служители, поради което и правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК. За да е относим правния въпрос към настоящото производство, на първо място, въззивният съд следва да се е произнесъл по него, т.е. да е формирал правни изводи по него и те да са решаващи по отношение на преценката му относно основателността на предявения иск. Освен изложеното, по въпроса относно разпределението на трудовите функции на съкратената длъжност и липсата на задължение за доказване на формата и валидността в процеса по оспорване наличието на основание по чл.328, ал.1 т.2 пр. второ КТ е разрешен в задължителната съдебна практика – решение №242/2014 г. по гр.д.№ 782/2014 г. на ВКС, ІІІ гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК. Разрешението на този правен въпрос, дадено с това решение е, че решаващ признак за законосъобразността на уволнението по този ред е обстоятелството дали трудовата функция е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание . Не е задължително условие трудовата функция да е отпаднала при дейността на работодателя , временно или трайно. Когато трудовата функция на съкратената длъжност , преди възложена само на един служител и изпълнявана от него , с оглед съкращението е била разпределена от работодателя със заповед на други няколко служители , които дотогава не са я изпълнявали като длъжностно задължение , основанието по чл. 328 ал.1т.2 предл. второ КТ е налице .Установяването на конкретния начин на разпределение не свидетелства за задължение да се извърши подбор , нито е необходимо да се докажат изготвени в тази връзка нови длъжностни характеристики, или допълнителни споразумения към трудовите договори със служителите за да се приеме, че съкращението има реален характер. Дори да се приеме, че въпросът, поставен от касатора е относим към производството по чл.288 ГПК, то горното разрешение води до липса на противоречие на приетото от съда в обжалваното решение. Това разрешение, дадено с цитираното по-горе решение на ВКС дава разрешение и на поставения въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно запазването на трудовите функции на съкратения служител, доколкото съдът е приел, че функциите са запазени, но са прехвърлени на други служители.
Сочи се правен въпрос, относно това, при преценката на законността на уволнението при основание „съкращение в щата”, следва ли преценката да обхваща и законосъобразно ли е взето решението за закриването на структурното звено при работодателя – от компетентния за това орган и по предвидения за това ред. Съдът не е отрекъл това задължение, но е приел, че в случая решението за съкращаване в щата е взето от компетентен орган, а когато е налице основанието „закриване на част от предприятието”, следва решението да бъде взето по начина, по който твърди касатора в касационната жалба и в изложението на касационните основания, в каквато насока е поставен и правния въпрос. В този смисъл, поставения правен въпрос е неотносим към производството, доколкото съдът не е приел, че е налице закриване на част от предприятието, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а е приел, че е налице съкращаване в щата на ответника. Прието е също така, че решението за това е взето от компетентния орган, като е изложил съображения защо приема това. Фактическите въпроси, изложени в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване касаят правилността на решението, доколкото касаторът прави различни от съда фактически изводи относно наличието на структурни промени в щата /каквито съдът не е правил/ и не могат да бъдат основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото касаят обосноваността на решението, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК. Наличието на необоснованост следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като касационното обжалване е допуснато, на кое да е от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от касатора касационни основания за това.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 7592/2016 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.