Р Е Ш Е Н И Е
№ 918
гр.София, 21.12.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №2063 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218и и чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
С решение от 17.10.2006г. по гр.д. №215/2006г. на Варненски апелативен съд /поправено с влязло в сила решение, постановено на 05.02.2008г./ е отменено решението от 18.08.2004г. по гр.д. №1244/2003г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявения от Е. С. А. срещу П. на Република България иск за заплащане на неимуществени вреди на основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ /сега чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/ за разликата над 18 000лв. до 20 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за законна лихва върху главницата до размер на 769,92лв. и вместо него е постановено ново, с което искът по чл.2, т.2 от ЗОДВПГ е отхвърлен за размера над 18 000лв. до 20 000лв., а искът за законната лихва е уважен за сумата 769,92лв. за периода 16.04.2003г.-14.08.2003г. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е уважен за размера 18 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска, както и в отхвърлителната му част за размера над 769,92лв. до 1850лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода от 16.04.2003г. до завеждането на иска.
Е. С. А. обжалва решението в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 18 000лв. до 20 000лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Прокуратура на Република България обжалва решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 500лв. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди бъде отхвърлен за размера над 500лв. В хода на делото поддържа жалбата срещу решението за размера над 5 000лв. Оспорва жалбата на другата страна като неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, намира следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при новото разглеждане на делото след като с решение №790/08.06.2006г. по гр.д. №493/2003г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. е отменено решение от 13.01.2005г. по гр.д. №528/2004г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му за определяне на неимуществените вреди до 20 000лв. и в частта, с която по същество е присъдена законна лихва върху обезщетението от 20 000лв., считано от 18.03.2003г. до завеждане на исковата молба.
С постановеното при новото разглеждане въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявения от Е. С. А. срещу П. на Република България иск за заплащане на неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за разликата над 18 000лв. до 20 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за законна лихва върху главницата до размер на 769,92лв. и вместо него е постановено ново, с което искът по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 18 000лв. до 20 000лв., а искът за законната лихва е уважен за сумата 769,92лв. за периода 16.04.2003г.-14.08.2003г. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е уважен за размера 18 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска, както и в отхвърлителната му част за размера над 769,92лв. до 1850лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода от 16.04.2003г. до завеждането на иска.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за установените неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинението, по което ищецът е оправдан, както и за претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконното му задържане под стража и домашен арест като мерки за неотклонение.
Установено е, че с постановление от 18.06.2001г. по сл.дело№ІІ-136/2001г. на Варненска окръжна военна п. , Е. С. А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.302, т.1 и т.2, б.”а”, вр. с чл.301, ал.1 от НК. С постановление от 19.07.2001г. е привлечен като обвиняем по съответно обвинение с оглед на приемане на дар, за да не извърши действие по служба. С постановление от 05.06.2002г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.5 от НК, за това, че в периода от 17.06.2001г. до 18.06.2001г. включително в гр. Б. в качеството си на длъжностно лице /командир на под.42240 гр. Б. с цел да набави за себе си имотна облага принудил редник Й. Т. Й. от същото поделение чрез заплашване под формата на десет денонощия арест да извърши нещо против волята му, а именно да убеди баща си Т от гр. С. да осигури парични средства в размер на 1 000деном.лв. за ремонт на личния компютър на обвиняемия и с това причинил на Т. Д. имотна вреда в размер на 1 000лв., който предал парите на А. в личния си автомобил на 18.06.2001г. в гр. Б.. С присъда от 03.10.2002г. по нохд №150/2002г. на Варненски военен съд А. е признат за невинен и е оправдан по обвинението му по чл.214, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.5 от НК. Присъдата е влязла в сила на 16.04.2003г. /с влизане в сила като необжалвано на решение от 18.03.2003г. по нохд №179/2002г. на Военно-апелативния съд/.
Установено е, че А. е понесъл тежко наказателното преследване срещу него по обвинение в престъпление От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.2, т.2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение. Въззивният съд е съобразил отрицателните последици в емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие на наказателното преследване. В тази насока, са обсъдени показанията на свидетеля Ф, както и показанията на съпругата и тъщата на ищеца, които са установили как ищецът е изживял случилото се с него. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че наказателното преследване срещу ищеца е продължило повече от две години. Тези изводи не съответстват на данните по делото, които сочат че наказателното преследване срещу ищеца е продължило една година и десет месеца – от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда. Въззивният съд е съобразил Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.13 и указанията в отменителното касационно решение по делото, че в случаите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, какъвто е и настоящия, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, като мярка за неотклонение, което в случая е продължило 72 часа. Правилно въззивният съд е съобразил и вредите от наложената мярка за неотклонение домашен арест. Неправилно обаче не е отчетено, че за продължителността над един месец и десет дни от общата продължителността от петнадесет месеца и десет дни на тази мярка за неотклонение, мярката за неотклонение домашен арест е заменена с парична гаранция в размер на 1 000лв. Определението на съда е постановено на 02.08.2001г. и не е обжалвано. Правилно е отчетено обстоятелството, че в резултат на незаконното обвинение ищецът не е могъл да завърши курс за придобиване на квалификация, без която не би могъл да продължи да изпълнява заеманата от него длъжност. Не е отчетено обаче, че основанието, на което ищецът е освободен от длъжност и е прекратен договорът му за кадрова военна служба e придобито право на пенсия за осигурителен стаж и подаден от него рапорт. На репариране на основание чл.2, ал.2, т.2 от ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Неправилната преценка на продължителността на наказателното преследване и продължителността на постановената мярка за неотклонение домашен арест до заменянето й от съда с парична гаранция, е довела до неправилно приложен от въззивния съд критерия на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на постановените мерки за неотклонение, тежестта на престъплението, за което е бил обвинен, и претърпените от това обвинение от ищеца душевни страдания, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5 000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда, а не от датата на постановяване на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда, както неоснователно се претендира от ищеца.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора П. на Република България основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 5 000лв., а касационната жалба на касатора-ищец е неоснователна. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ въззивното решение следва да се отмени като вместо него се постанови ново, с което искът се уважи до размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от 16.04.2003г. до окончателното изплащане на сумата и се отхвърли в останалата до размера 20 000лв., ведно със законната лихва от 18.03.2003г. Относно дължимата от А. държавна такса следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ за въвеждане на проста държавна такса за делата по този закон, която съгласно § 9 ПЗР на ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 43/2008 г., в сила от 30.05.2008 г./ намира приложение и по отношение на неприключилите до влизането в сила на този закон производства. Размерът на простата държавна такса, която се събира по искове за обезщетение по ЗОДОВ от граждани е 10 лв. /чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, за обжалване пред въззивна и к. инстанция е в размер на половината от първоначалната такса по чл. 2а от Тарифата /чл. 18, ал. 3 от Тарифата/. С оглед изхода на спора дължимата държавна такса е 5лв. – за касационното производство.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решението от от 17.10.2006г. по гр.д. №215/2006г. на Варненски апелативен съд /поправено с влязло в сила решение, постановено на 05.02.2008г./ и вместо него постановява:
ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на Е. С. А. от гр. В., ул.”К”, бл.35, вх. Б, ап.31, на основание чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ сумата 5 000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.04.2003г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. А. срещу П. на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ в частта над 5 000лв. до 18 000лв., ведно със законната лихва от 18.03.2003г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. С. А. от гр. В., ул.”К”, бл.35, вх. Б, ап.31, да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 5лв./пет лева/ – държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: