1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
гр.София, 23.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3363/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 895 от 26.06.2018 г. по гр.д.№ 1066/ 2018 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 15887/ 2017 г. и като краен резултат по предявените от В. Н. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е отменено уволнението, извършено със заповед № 10/ 22.09.2017 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач – консултант” и ответникът е осъден да й заплати 3 270 лв обезщетение за оставане без работа със законната лихва върху тази сума от 09.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: при отмяна на заповед за уволнение по почин на работодателя (чл.344 ал.2 КТ) необходимо ли е тя да бъде връчена на работника и от кой момент поражда действие волеизявлението за отмяна: от датата на писменото му обективиране, от датата на обявяването му пред НАП, от датата на изпращането му до работника или от датата на връчването му на работника. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна В. М. оспорва жалбата. Счита, че поставените от касатора въпроси не са формулирани ясно, а сочената от него практика на ВКС не е относима към процесния казус. Липсва обосновка и на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което ищцата моли достъпът до касационен контрол да бъде отказан.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество от 01.11.1992 г., заемала е длъжността „продавач – консултант”. На 22.09.2017 г. трудовият договор бил прекратен със заповед на работодателя с посочено основание за прекратяването „взаимно съгласие”. Писмено волеизявление с което да изяви съгласие за прекратяване на правоотношението обаче ищцата не е правила. На 06.10.2017 г. работодателят издал нова заповед, с която отменил предходната за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Тази заповед е връчена на ищцата на 13.10.2017 г., а исковата молба, с която законността на уволнението е оспорена и по която е образувано основното производство, е постъпила в съда на 09.10.2018 г. На 07.11.2018 г. работодателят издал следваща заповед, според която трудовото правоотношение с ищцата се прекратява на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че оспореното в настоящето производство уволнение е незаконно, тъй като преди извършването му ищцата не е дала писмено съгласие за прекратяване на трудовоправната връзка. По възраженията на работодателя, че не е налице интерес от исковете, тъй като сам е отменил заповедта си от 22.09.2017 г., съдът посочил, че чл.344 ал.2 КТ не е приложим, тъй като отмяната не е произвела действие преди постъпване на исковата молба за обявяване на уволнението за незаконно в съда. За ирелевантно е счетено обстоятелството, че заповедта от 06.10.2017 г. е регистрирана в НАП преди 09.10.2017 г., защото регистрацията не се явява елемент от фактическия състав за отмяната, такъв елемент е връчването на адресата. Съответно съдът намерил уволнението за незаконно и го отменил, възстановил ищцата на заеманата преди извършването му длъжност и осъдил работодателя да й заплати обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В соченото от касатора решение по гр.д.№ 1898/ 2015 г., ІV г.о., ВКС, е даден отговор на друг въпрос: за правото на работодателя, който е отправил до работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да го оттегли без съгласието на работника или служителя. В настоящия случай фактическите предпоставки са различни, тъй като уволнението не е извършено едностранно от работодателя, а по взаимно съгласие и работодателят не е оттеглил предизвестие, а е оттеглил уволнителна заповед, която вече е била предизвикала своя ефект: договорът е бил прекратен от момента на връчването й на работника. Решението по гр.д.№ 3558/ 2008 г., ІІІ г.о., ВКС, също е неотносимо за процесния случай. То дава разрешение на правния въпрос какво е необходимото съдържание на акта на работодателя по чл.344 ал.2 КТ, а не по въпроса при какви условия този акт поражда действие. Макар и в страни от тълкувания въпрос, ВКС изрично е посочил, че писменият акт по чл.344 ал.2 КТ трябва да се доведе до знанието на работника или служителя. Това е и разрешението, дадено от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не може да се приеме, че то противоречи на установената практика.
Въпросите нямат и претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като условията за пораждане на действие на волеизявлението на работодателя по чл.344 ал.2 КТ са ясно и пълно уредени в закона, практиката по разрешаването им е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Оттеглянето на уволнителната заповед по почин на работодателя става с адресно волеизявление. То поражда действие от момента на получаване на съобщението за него от работника (решение по гр.д.№ 3715/ 2013 г., ІV г.о., ВКС). Исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са допустими, ако по-раншната отмяна на заповедта за уволнение от работодателя не е достигнала до знанието на работника до подаване на исковата молба в съда (решение по гр.д.№ 1265/ 2011 г., IV г.о., ВКС). Същото е прието в обжалваното решение, поради което то не следва да бъде допускано до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 895 от 26.06.2018 г. по гр.д.№ 1066/ 2018 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], представлявано от Д. Б. Д., да заплати на В. Н. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 960 лв (деветстотин и шестдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: