Р Е Ш Е Н И Е
№ 919
София, 08.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при участието на секретаря Цветанка Найденова и като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №5128 /2008 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а,ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год./, в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на „В” О. , гр. В. срещу решение от 28.06.2004 год.,постановено по гр.д. № 231/2004 год. на Варненския апелативен съд.
В жалбата се правят оплаквания за процесуална недопустимост на обжалваното решение , съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон / касационни основания за отмяна по чл. 218б,б.”б и в ГПК / отм./
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата – Е. М. Г. от гр. В., не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Варненския апелативен съд отменя решението на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1172/2003 год. и постановява ново решение, с което осъжда „В” О. , гр. В. да заплати на Е. М. Г. от с.гр. сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение от девет брутни работни заплати на осн.чл.50,ал.12 от КТД, поради прекратяване на трудовия му договор с дружеството, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска -30.07.2003 год. до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови това решение въззивният съд е приел , че е надлежно сезиран със въззивна жалба от Е. М. Г., поради което е разгледал същата по същество. С решението е прието , че трудовия договор между Г и К” гр. В. е прекратен на осн. чл. 328,ал.2 КТ , считано от 27.01.2003 год., както и че към този момент има трудов стаж в дружеството 18 год.,8месеца и 18 дни. Прието е, че ищецът се е присъединил към КТД на дружеството със заявление от 29.04.2004 год., поради което следва да се ползва от правата по договора и по – конкретно от разпоредбата на чл. 50,ал.12 от него в действащата към момента на уволнението редакция, която му дава право, с оглед установения трудов стаж в дружеството, да получи обезщетение в размер на 9 брутни работни заплати, които възлизат на сумата 12 038 лв. Доколкото искът е предявен в размер на 11 0000 лв. съдът го е уважил в този претендиран размер.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна въззивна жалба, доколкото същата не е била подписана от Е. Г. На първо място това твърдение на касатора е останало недоказано във въззивното производство. Съдът не е бил служебно задължен да го изследва , доколкото от външна страна жалбата е редовна / тоест подписана/. В тежест на „В” О. , гр. В. е било да установи, че подписът на жалбата не е на лицето, сочено като неин подател, тъй като възраженията в тази насока са негови. На второ място, дори въззивната жалба да не е била подписана от Е. Г. , а от друго лице, доколкото в производството пред въззивния съд той е поддържал същата , следва да се приеме, че действията на това лице/ като действало без представителна власт /по отношение на подаването на въззивната жалба са потвърдени и с това валидирани. Неоснователно е и оплакването , че в нарушение на процесуалните правила съдът е поставил въпроси по реда на чл.114 ГПК на жалбоподателя относно това дали е подписал жалбата. Несъстоятелно е твърдението, че съдът може да задава такива въпроси само по искане на противната страна. С оглед на изложеното , въззивният съд правилно е приел, че е надлежно сезиран с въззивна жалба и е разгледал същата по същество.
Съдът правилно е приел, че при решаването на правния спор следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 50,ал.12 КТД в редакцията, действаща към датата на заповедта за уволнение . Съгласно разпоредбата на чл. 54,ал.1 КТ , колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Възможността да бъде уговорено нещо друго обаче, няма предвид придаване на обратно действие на нови или изменени негови разпоредби, с които се преуреждат вече уредени въпроси и отношения, а отлагане действието на договора. С оглед на това разпоредбата на пар.9 от Анекса, сключен на 09.06.2003 год. , който предвижда обратно действие на изменението в чл. 50,ал.12 КТД противоречи на закона. Доколкото ищецът – ответник по касация е бил уволнен при действието на старата редакция на чл. 50,ал.2 КТД , неговите отношения с дружеството досежно възможността да получи регламентираното в този текст обезщетение, се уреждат според нея. Противното разбиране съществено би накърнило интересите на работниците и служителите и би създало положение на правна несигурност при уреждане на техните отношения с предприятието, поради което и законът не го допуска. Разпоредбата на чл. 50,ал.12 КТ в приложимата й редакция не изисква трудовия стаж в дружеството като елемент от фактическия състав за възникване правото на обезщетение, да е непрекъснат. Това изискване се въвежда едва с Анекса. С оглед на това, размера на дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на всичкия макар и прекъсван трудов стаж, който ищецът е имал в дружеството, както е прието и с въззивното решение. При решаване на въпроса кой стаж в дружеството следва да бъде зачетен като трудов обаче, въззивният съд неправилно е приел, че в него следва да се включи и периода от време, през който ищецът е бил Управител на дружеството въз основа на договор за управление. Теорията и съдебната практика безпротиворечиво приема, че този договор е граждански – облигационен по своя характер, а не трудов . С оглед на това, по дефиниция, времето, през което лицето е работило по граждански договор като управител на дружеството, не представлява трудов стаж по смисъла на КТ. Стажът като управител може да бъде приравнен на трудовия стаж с оглед възможността за получаване на конкретното обезщетение само ако това изрично е посочено в КТД и или в договорите за управление , което в случая не е така. Общата разпоредба , включена в някои от представените по делото договори за управление, сключени между М на регионалното развитие и благоустройството и Е. Г. , че управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството съгласно общите разпоредби на КТД не може да се тълкува в посочения смисъл . При това положение и предвид данните на приетата съдебно – счетоводна експертиза следва да се приеме, че общия трудов стаж на Г. в дружеството по см. на чл. 50,ал.12 КТД , възлиза на 12 год., 8 месеца и 26 дни . С оглед на това, дължимото обезщетение по силата на тази разпоредба е в размер на осем , а не на девет брутни работни заплати. При брутно възнаграждение в размер на 1 337,60 лв. за последния цял отработен месец / м.12.2002 год./ , обезщетението възлиза на сумата 10 700,80 лв. Следователно искът се явява основателен за този размер . За разликата до претендирания и присъден от въззивната инстанция размер от 11 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на горното, въззивното решение следва да бъде отменено за размера от 10 700,80 лв. до 11 000 лв. и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което за този размер предявеният иск бъде отхвърлен. В останалата част, с която е присъдено обезщетение до размер от 10 700,80 лв. решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 28.06.2004 год., постановено по гр.д. № 231/2004 год. на Варненския апелативен съд в частта, в която „В„ О. , гр. В. е осъден да заплати на Е. М. Г. на осн. чл. 50,ал.12 КТД обезщетение поради прекратяване на трудовия му договор с дружеството за размера над 10 700,80 лв. до 11 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. М. Г. от гр. В. срещу „В” О. , гр. В. иск за заплащане на обезщетение на осн. чл. 50,ал.12 от КТД за размера над 10 700,80 лв. до 11 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :