О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6730/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед съдържащото се в подадената „жалба” от Р. П. Р. и Ж. Ж. Р. от [населено място] искане за изменение на определението от 29.01.2015 год. по същото дело в частта му за присъдените в тяхна тежест разноски в размер на 4 000 лв.
Оплакванията са за прекомерност на присъдения размер на адвокатското възнаграждение, с искане да бъде намален, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображенията са свързани с осъществената защита на другата страна, свеждаща се до подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, поради което и считат, че присъденото възнаграждение не е съобразено с положения труд и сложност на делото, както и с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молителите искат намаляване размера на присъдените разноски до минималния такъв, предвиден в цитираната наредба, без да посочват такъв.
Насрещната страна – [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. П. П., оспорва допустимостта на подадената молба поради липса на представен списък за разноските, съгласно чл. 80 ГПК, респ. оспорва молбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. намира следното:
Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен, налице е процесуална легитимация на молителите да искат изменение на присъдените в тяхна тежест разноски, тъй като хипотезата на чл. 80 ГПК не е приложима в случая. Поради това настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Към писмения отговор на ответника в касационното производство е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника му възнаграждение в размер на 4 000 лв. за защита пред касационната инстанция, която сума е внесена. Ответникът е поискал присъждане на направените в настоящето производство разноски, за което е представил и списък по чл. 80 ГПК /приложен към единия от двата писмени отговора/. С оглед направения извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадените от Р. П. и Женя П. касационни жалби и с оглед чл. 78, ал. 3 ГПК, така направените от ответника разноски са присъдени с постановеното на основание чл. 288 ГПК определение по делото.
Неоснователно е оплакването на молителите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като предприетата защита от ответника е по подадените две касационни жалби срещу въззивното решение и съгласно чл. 287 ГПК, като същата съответства и на правната и фактическа сложност на делото и възнаграждението е договорено между страните по договора за правна защита и съдействие. Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмени отговори, без защита в открито съдебно заседание, е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. Определянето му съответства и на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 4 с оглед материалния интерес по делото с предмет искове за собственост на имоти с данъчна оценка, възлизаща общо на сумата 96 214.40 лв. Поради това и договореното възнаграждение не се явява прекомерно, а и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, в която хипотеза съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер. Тази предпоставка в случая според настоящия състав не е налице с оглед данните по делото, поради което и молбата за намаляване размера на разноските е неоснователна.
Поради горните съображения искането следва да се остави без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. П. Р. и Ж. Ж. Р., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за изменение на определение № 38 от 29.01.2015 год. по гр. д. № 6730/2014 год. на ВКС, ІІ г. о. в частта на присъдените с него на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: