5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
София, 01.07. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2780 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6403/03.05.2018г., подадена от Г. Д. Д. и Н. П. Д., уточнена досежно основанията за касационно обжалване от техния процесуален представител адв.М. И. от Бургаската адвокатска колегия, срещу въззивно решение №II-73/16.04.2018г., постановено по в.гр.д.№751/2017г. от Бургаския окръжен съд, с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която са определени квотите в съсобствеността на допуснатите до делба ПИ с идентификатор ……… по КККР на [населено място] и изградения в имота гараж с идентификатор ………… и вместо това квотите в съсобствеността са определени както следва:
-от допуснатия до делба поземлен имот: ……………. кв.м.ид.части /представляващи 68.32% от съсобствеността/ за С. Н. Д.; 131.79/871 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% от съсобствеността/ за Н. П. Д. и 137.79/871 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% ид.части от съсобствеността/ за Г. Д. Д.;
-от допуснатия до делба гараж: 34.18/50 кв.м. ид.части /представляващи 68.32 % от съсобствеността/ за С. Н. Д.; 7.91/50 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% от съсобствеността/ за Н. П. Д. и 7.91/50 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% от съсобствеността/ за Г. Д. Д..
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че площта, придобита по регулация, следва да се разпредели между съделителите съгласно квотите в съсобствеността. Считат, че по отношение на придадената по регулация част дяловете на Н. Н. и П. Д. следва да се приемат за равни. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество.
Ответникът по касационна жалба С. Н. Д. не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
С определение №43/30.01.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за начина, по който следва да бъдат определени правата на съсобствениците, когато по предвидения в закона ред е извършено отчуждаване на реална част от недвижим имот или придаване на реални части от съседен имот при изменение на действащия регулационен план.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че когато по предвидения в закона ред е извършено отчуждаване на реална част от недвижим имот или придаване на реални части от съседен имот при изменение на действащия регулационен план, съответната площ се придава към вече притежаван в съсобственост недвижим имот. Чрез придаването се променя само площта на имота, но не и правата в съсобствеността, тъй като изменението на регулационния план не представлява юридически факт, който да има за последица промяна в съотношението между притежаваните от съсобствениците идеални части – придадената площ не се придобива от всеки един от съсобствениците поотделно като съответна на правата им реална част с определена квадратура, а общо, независимо от обстоятелството кой от тях е заплатил дължимото обезщетение. Съсобствениците придобиват права върху придадената част при съотношението, при което съпритежават имота към момента на влизане в сила на заповедта за изменение на регулационния план. Същите са и последиците на отчуждаването на реална част от съсобствен имот по силата на регулационния план – съответната реална част се отчуждава общо от всички съсобственици, като всеки един от тях има правото на обезщетение според притежаваната от него идеална част, но това няма за последица промяна в съотношението на правата, при които те съпритежават имота.
В настоящия случай от фактическа страна в делбеното производство е установено следното:
На 25.01.1967г. /н.а.№…., том …., н.д.№…./1967г./ К. П. Д. /К./ е дарила на сина си Н. П. Н. 885кв.м. дворно място, образуващо парцел …., кв…. по плана на [населено място] рудник; на 15.06.1988г. /н.а.№…., том …, н.д.№…./1988г./ Н. П. Н. дарява на сина си П. Н. Д. 300/885 ид.части незастроено дворно място, образуващо парцел …-…, кв…. по плана на [населено място],[жк], който е бивш парцел … в кв…. по стария план на района, заедно с припадащото се право на строеж върху дареното дворно място; със заповед №646 от 23.05.1989г., издадена от ОбНС-Б., е отчужден парцел … с площ от 109 кв.м. от Н. П. Н. и П. Н. Д., отреден за улица, по ? ид.част за всеки един от съсобствениците; на 12.03.1998г. /н.а.№.., том …., н.д.№…./1998г./ Н. П. Н. и П. Н. Д. са признати за собственици на дворно място от 148.70 кв.м., придадено по регулация към собствения им парцел …-…., кв….. по плана на [населено място], к-с „М. р.“, като в нотариалния акт е посочено, че придаваемото място е придобито по силата на одобрения със заповед №609/17.07.1997г. ЗРП и ЧИ на ЗРП на к-с „М. р.“ и стойността на придаваемото място е изплатена напълно и внесена по сметка на Община Бургас; на 24.06.1998г. /н.а.№…., том …, н.д.№…./1998г./ Н. П. Н. и съпругата му И. Б. Н., даряват на сина си С. Н. Д. собствените си 580 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващи части от самостоятелен урегулиран парцел ….-…. в кв….. по плана на [населено място], к-с „М. р.“, бивш парцел …, бивш кв….., с общо пространство от 880кв.м., заедно със собствената си двуетажна масивна жилищна сграда, построена в средната част на парцела с вход откъм [улица].
По регулационния план, одобрен през 1960г., процесният имот представлява парцел …-…. в кв….. с площ от 885кв.м.; по следващия регулационен план от 1986г. имотът представлява поземлен имот с пл.№…. с площ от 885кв.м., като имотните граници на този имот съвпадат с границите на парцел …-…. по плана от 1960г.; по силата на заповед №646/23.05.1989г. от съсобствениците Н. П. Н. и П. Н. Д. са отчуждени по ? ид.част за всеки от 109кв.м. от парцел ….-….; по силата на одобрения със заповед №609/17.07.1997г. ЗРП на к-с „М. р.“ към парцел …..-…. е придадено място с площ от 148.70кв.м.
С. П. Н. Д. е починал на 10.07.2002г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга Г. Д. Д. и син Н. П. Д..
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че след извършеното през 1988г. дарение имотът е съсобствен между Н. П. Н. и неговия син П. Н. Д. при квоти 585/885 ид.части за Н. П. Н. и 300/885 ид.части за П. Н. Д., който извод съответства на изразената при сключването на договора воля. Правилно е прието също така, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че П. Н. Д. е починал и оставил за свои законни наследници съделителите Г. Д. Д. /съпруга/ и Н. П. Д. /син/, които да получили по ? идеална част от наследството.
Неправилно обаче в обжалваното решение е прието, че последващите изменения на регулационния план, изразяващи се в отчуждаване, респективно придаване на реални части от съседни имоти към процесния недвижим имот, имат за последица промяна в съотношението на квотите в съсобствеността.
Настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че дяловете в съсобствеността не са променени нито при отчуждаването на част от имота през 1989г., нито при придаването на такава част през 1998г. Дяловете на съсобствениците са определени първоначално през 1988г. и, както правилно е приел въззивният съд, след извършеното дарение имотът се притежава в съсобственост от Н. П. Н. и неговия син П. Н. Д. при квоти 585/885 ид.части за Н. П. Н. и 300/885 ид.части за П. Н. Д.. За определяне на правата в съсобствеността към настоящия момент следва да бъдат взети предвид само извършеното през 1998г. действие по разпореждане в полза на С. Н. Д., както и настъпилото след смъртта на П. Н. Д. наследствено правоприемство. Или към настоящия момент правото на собственост принадлежи на съделителите С. Н. Д., Н. П. Д. и Г. Д. Д. при права от 585/885 ид.части за С. Н. Д. и по 150/885 идеални части за Н. П. Д. и Г. Д. Д., както и следва да бъде допусната делбата.
Макар да съществува съмнение дали делбата на дворното място е допустима, доколкото същото е застроено с две самостоятелни жилищни сгради, всяка от които принадлежи само на част от съсобствениците, този въпрос не може да бъде пререшаван, тъй като в частта, с която дворното място е допуснато до делба, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която са определени квотите в съсобствеността от допуснатото до делба дворно място и гараж и вместо това се определят квоти в съсобствеността, както следва: 585/885 идеални части за С. Н. Д. и по 150/885 идеални части за Н. П. Д. и Г. Д. Д..
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №II-73/16.04.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№751/2017г., в частта, с която, след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, са определени квотите в съсобствеността от допуснатите до делба ПИ с идентификатор ……….. по КККР на [населено място] и изградения в имота гараж с идентификатор ………. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които следва да бъде извършена съдебната делба на допуснатите до делба ПИ с идентификатор ………….. по КККР на [населено място] и изградения в имота гараж с идентификатор ………….. както следва:
………… идеални части за С. Н. Д.,
………….. идеални части за Н. П. Д.,
…………. идеални части за Г. Д. Д..
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: