4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 19.02. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 889/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от А. К. Т. и Г. В. М. чрез адвокат П. Д., срещу въззивното решение № 101 от 12.06.2012 г. по в. гр. д. № 107/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените срещу касаторите искове за ревандикация на парцел V-697 от кв. 35 по плана на [населено място] от 1972 г., целият с площ 494 кв. м., заедно с жилищната сграда, построена върху него.
К. обжалват въззивното решение като недопустимо и неправилно, а относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответниците по касация – ищци по делото, И. А. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, М. А. Р., С. А. К. и В. А. Мутафчийска не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение № 3837 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 870/2006 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която исковете по чл. 108 ЗС са уважени, въззивният съд приел за неоснователно релевираното от ответниците – сега касатори, правопрекратяващо възражение за придобиване на имота по давност. По препращане към мотивите на първоинстанционното решение и анализирайки и събраните във въззивното производство доказателства, приел, че, макар И. К. и съпругата му Ф. да са упражнявали фактическата власт върху спорния имот, те не са имали намерение за своене – липсват доказателства, от които да са видни онези фактически или правни действия, с които да са демонстрирали намерение за своене на къщата и парцела, и в този смисъл не е осъществен фактическият състав на владението. От събраните гласни доказателства е установено, че В. К. е построил две къщи за синовете си И. и Д. /за втория – в парцел ХVІІ-698 от кв. 35 по плана на [населено място], по отношение на който искът за ревандикация е отхвърлен поради доказване на възражението за придобиване по давност от останалите ответници по делото/, като действията по прехвърляне с протокол № 13 от 01.10.1963 г. на имота от В. К. на И. и Д. не са се осъществили.
За начало на давностното владение, упражнявано от Ф. К., следва да се приеме месец януари 1995 г., когато тя е призната за собственица по давност с н. а. № 30 от 23.01.1995 г. До датата на прехвърлителната сделка по н. а. № 63 от 1995 г., с който Ф. К. продала имота на сестра си А. Т. по време на брака й с Г. М., не е изтекъл законоустановеният 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. При сключването на договора Т. не е станала собственица, тъй като и праводателката й не е била такава.
Същевременно въззивният съд приел за неоснователно и възражението на ответниците Т. и М. да са придобили правото на собственост по давност, тъй като по делото липсват категорични доказателства за осъществявана от тях фактическа власт.
При това положение и след като са установили правото на собственост на В. К. върху парцел ІV по плана от 1928 г., част от който е парцел V-697 по плана от 1972 г., а по приращение е придобита и собствеността върху сградата, то собственици на основание наследствено правоприемство са ищците – негови низходящи.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили на първо място въпроси, свързани с допустимостта на обжалваното решение:
1. по приложението на чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./: как следва да процедира съдът, когато констатираните от него нередовности на исковата молба не бъдат отстранени в срок и допустимо ли е съдебното решение, постановено по искова молба, когато констатираните от съда нередовности не са отстранени в срок, и
2. по приложението на чл. 116, ал. 1, изр. 2 и чл. 2, ал. 1 ГПК /отм./: допустимо ли е едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск и допустимо ли е съдебното решение, постановено по „поправена” искова молба, с която едновременно са изменени както основанието, така и петитума на исковата молба, с която първоначално е сезиран съдът, без да е налице искане на ищеца, съответно – определение на съда, за допускане на изменението.
Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд е длъжен да допусне касационната жалба за разглеждане по същество, ако съществува вероятност обжалваното с нея решение да е нищожно или недопустимо.
В разглеждания случай не е налице такава вероятност от гледна точка недопустимост на въззивното решение.
Нередовността на исковата молба се свързва с доводи за първоначалната липса на конкретизация кой от спорните имоти от кого от ответниците се претендира, както и относно обема на права, които ищците претендират от ответницата Ав. Т. /вж. протоколите от с. з. на 04.10.2006 г. и на 03.12.2007 г. на първоинстанционния съд/.
За да обосноват недопустимо въведен нов предмет чрез едновременно изменение на основанието и увеличаване размера на искането, касаторите сочат, че с първоначалната искова молба се претендират по 1/4 ид. ч. за всяко от двете колена ищци, а с две поредни уточнения /молби от 16.10.2006 г. и 27.12.2007 г./, като се твърди, че наследници на В. Г. К. са само ищците, но не и съпругите на починалите преди него негови синове Д. и И. Комарови, се търси ревандикация на спорните имоти в тяхната цялост /а при условията на евентуалност – на 1/3 ид. ч./.
По тези доводи /развити както в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така и в касационната жалба, а също и в първоинстанционното производство/ следва да се посочи, че изменение на иска по смисъла на чл. 116 ГПК /отм./ може да се предприеме след като правото на иск е било надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска и процесуалното правоотношение между страните е възникнало валидно. Това означава да е подадена искова молба с предписаното от закона съдържание, скрепена с предвидените от закона приложения – чл. 98 и 99 ГПК /отм./. До момента, до който липсва валидно въведен спорен предмет, индивидуализиран чрез посочване на основанието и петитума /искането/ на иска и носителите на спорното правоотношение, извършените от ищеца процесуални действия в тази насока /по негов почин или по почин на съда, когато последният констатира наличие на нередовности /нередовност/, не могат да се квалифицират като изменение на иска, тъй като процесът не е бил валидно учреден.
В разглеждания случай първоначално въведените твърдения не са били съобразени с данните, че В. Г. К., от когото произхождат спорните по делото имоти, е починал в 1997 г., а синовете му Д. и И. – преди него, съответно през 1991 и 1988 г., като и двамата са били женени, без деца. Това е обосновало предприетото от ищците процесуално действие да изменят искането, съответстващо според тях на обстоятелствата за липса на наследствено правоприемство и обосноващо претенция за ревандикация на целия спорен имот, а не само на идеални части.
Искането за обявяване на нотариалния акт за покупко-продажба № 63/1995 г. е въведено за пръв път с поправената искова молба от 16.10.2006 г. Не са посочени никакви обстоятелства, обосноваващи недействителност на акта като нотариално удостоверяване или на извършената с него сделка. При това положение и доколкото то фигурира наред с първоначално заявеното – за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ , явно е, че всъщност искането е за отмяна /или изменение/ на нотариалния акт в съответствие с правата, които ищците биха установили, че притежават. От тази гледна точка също не се разкрива нередовност на исковата молба.
В обобщение, съобразно данните по делото следва, че не е налице изменение на иска, нито отстраняване нередовности на исковата молба извън указания от съда срок и съответно – процедиране от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана и с представените от касаторите съдебни актове, водещо до недопустимост на постановения съдебен акт.
К. са поставили процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 41, ал. 5 ГПК /отм./ при призоваването им за съдебните заседания на въззивния съд; за мотивите към съдебното решение, обсъждането и преценката на доводите и възраженията на страните и на събраните по делото доказателства и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля; представляват ли грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила, нарушение на съществени процесуални правила по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, и съответно – основание за отмяна на решението. Тези въпроси представляват оплаквания за неправилност на решението, която не може да се проверява в настоящия етап на касационното производство.
Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за доказателствената сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, съставен по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./, и свързаните с него въпроси за приложението на чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв нотариален акт, по чието разрешаване касаторите са представили противоречива съдебна практика, включително и по чл. 290 ГПК.
С разпореждане от 25.06.2012 г. е образувано тълкувателно дело № 11/2012 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, касаещо приложението на чл. 587 и чл. 179, ал. 1 ГПК – аналогични на посочените от касаторите разпоредби, при което положение касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите въпроси: за предпоставките на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС и за уважаване на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, а именно – необходимо ли е ответникът да осъществява фактическа власт върху процесния имот и към кой момент, следва да бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 101 от 12.06.2012 г. по в. гр. д. № 107/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените срещу А. К. Т. и Г. В. М. искове за ревандикация на парцел V-697 от кв. 35 по плана на [населено място] от 1972 г., целият с площ 494 кв. м., заедно с жилищната сграда, построена върху него.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 /тридесет лв./ лева в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: