5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр.София, 28.04.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3478 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 06.04.2016г. по гр.д.№16036/2015г. на ГС София, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса включва ли се в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ изискването договорът за възлагане управлението на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели, и как следва да се докаже съществуването на последните при оспорване законността на уволнението.
Жалбоподателят – ДП „Н. ”/ДП”Н.”/, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Д. К. Д., в писмено становище, чрез процесуалните си представители поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отменил като незаконно уволнението на Д. Д., извършено с акт за прекратяване № 784/25.11.2014г., възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност Директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ и е осъдил ДП ”Н.” да й заплати сумата от 18 231, 78 лв. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за периода 25.11.2014г. до 25.05.2015г. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска по чл. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 18 231, 78 лв. до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.
Съдът е приел, че трудовият договор между страните е прекратен на 25.11.2014г. и работодателят е изразил воля да я освободи по чл.328, ал.2 от КТ- поради сключване на договор за управление. Прието е, че с едно и също лице е сключен договор за управление първо на 03.11.2009г., а с допълнително споразумение от № ВД-28/07.10.2014г. срокът му е продължен за 5 години, считано от 20.10.2014г. Установено е, че по същество това е нов договор за управление със същото съдържание като предходния.
Изложени са съображения за това , че за да е налице прекратителното основание по чл.328, ал.2 КТ е необходимо да са налице няколко предпоставки- сключен договор за управление, правото на уволнение да е упражнено в срок от девет месеца, както и работникът или служителят да е от ръководството на предприятието. Прието е, че ищцата е работила при ответника като директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ и съгласно длъжностната й характеристика са й възложени функции по организиране, ръководена и контролиране на икономическата и финансовата политика на компанията. Установено е, че трудовото правоотношение е прекратено в предвидения в закона 9 месечен срок с начален момент от датата на сключване на договора за управление.
Съдът е счел, че за да е налице законосъобразно упражняване на потестативното право на уволнение от страна на работодателя, е необходимо договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Посочено е, че с оглед тежестта на доказване по реда на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и главно доказване законността на процесното уволнение, защото черпи от това благоприятни за себе си правни последици, което предполага да докаже и наличието на бизнес-програма. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.15, т.10 от Закона за железопътния транспорт/ЗЖТ/, която предвижда Управителният съвет да приеме бизнес план за дейността на компанията, не заменя изискването за наличието на бизнес задача с конкретни икономически показатели, заложени производствени, инвестиционни и финансови параметри, осигуряване на работни места. Прието е, че представените по делото писмени доказателства за приемане и одобряване на бизнес план за 2014г. и 2015г. не установяват наличието на бизнес програма, тъй като такава не е представена по делото. По тези съображения съдът е приел, че ответникът не е доказал наличието на бизнес програма, поради което не е възникнало основанието на чл.328, ал.2 от КТ за освобождаване на Д. Д. и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса включва ли се в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ изискването договорът за възлагане управлението на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели, и как следва да се докаже съществуването на последните при оспорване законността на уволнението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че на така поставения въпрос съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата е прието , че право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Приема се също така, че за законност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да е налице сключен договор за управление на предприятието, лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение да е служител от ръководството на предприятието, а правото по тази законова норма може да бъде упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за управление. Посочва се, че всички посочени по-горе предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.2 КТ за да е законно последното. Според практиката, намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 31.10.2013г. по гр.д.N2188 по описа за 2013 год., ІV г.о.и решение от 04.07.2013г. по гр.д.№1358/2012г., ІV г.о. на ВКС, бизнес програмата може да бъде поставена както с управленския договор , така и в други документи, стига да е налице връзка между тях, като наличието й може да се доказвана с всички допустими доказателствени средства.
При така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че постановеното от въззивния съд решение следва да се отмени, като настоящата инстанция постанови решение по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконно, защото договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи. В случая в договора за управление 03.11.2009г., чието действие е продължено с допълнително споразумение от № ВД-28/07.10.2014г., страните по него са постигнали изрично съгласие генералният директор, заедно с другите членове на УС да приеме бизнас план за дейността на компанията и това е направено, т.е. налице е сключен договор за управление на предприятието с нова бизнес програма, което се установява от представените по делото писмени доказателства за приемане и одобряване на бизнес план за 2014г. и 2015г. от Управителният съвет на компанията.
С оглед на така изложените съображения настоящият състав намира, че уволнението е законно и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ следва да бъде отхвърлен. Когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ е налице бизнес програма, прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т.3 ДР КТ, е законосъобразно, тъй като е налице валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл.328, ал.2 Кодекса на труда. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип, които предпоставки са налице в случая.
Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на жалбоподателя следва бъдат присъдени направените в производството пред ВКС разноски на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.23, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 695 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 06.04.2016г. по гр.д.№16036/2015г. на ГС София , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. Д. срещу ДП „Н. ” искове: по чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване на трудов договор №784/25.11.2014г., на основание чл.328, ал.2 КТ, по чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност директор на Дирекция „ Финанси и управление на собствеността”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 20 808 лв.
ОСЪЖДА Д. К. Д. да заплати на ДП „Н. ” сумата 695 лева разноски за производството пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: