3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
София, 18.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 510/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. К.-Г. от [населено място] против решение от 13.11.2010г. на Софийски градски съд,ІІ „г” състав,постановено по гр.д.№1367/2008г. по описа на същия съд,с което отменя решение от.29.11.2007г. по гр.д.№7099/2006г. по описа на Софийски районен съд,31 състав и вместо него е постановено:осъжда на основание член 108 от ЗС М. А. К.-Г. и Г. И. Г. да предадат на П. Ж. А. С.,Е. А. С.,Ан М. Р. и К. К. В. С.,владението на описания в решението недвижим имот,като на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/ е отменен нотариален акт за недвижим имот,придобит по давностно владение №4,т.ІІ,дело 51/1997г. на нотариус В.Г.- ІV нотариус при Софийска нотариална служба.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
На първо място,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,а именно:
„1.Длъжен ли е въззивния съд да формира и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора или може да се ограничи само да провери законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд”,в противоречие с практиката на ВКС,т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.,
„2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?”,като е процедирал в противоречие с практиката на ВКС-решение №679/13.01.2009г. на ВКС по гр.д.№1496/2008г. по описа на ІІго,посановено в производство по член 290-293 от ГПК,според което упражненото възражения като защитно средство срещу заявения иск задължително следва да бъде разгледано от въззивната инстанция в установените за нея правомощия при действието на член 196 и сл. от ГПК/отм/ във вр. с изискванията за законосъобразен съдебен акт –член 188 от ГПК/отм/.Излагат се аргументи в тази връзка,за необсъждане на направеното възражение от ответниците М. Г. и Г. Г. във връзка с оспорване собствеността на наследодателя на ищците В. С. К.,по придобиването й с договор за продажба от 02.06.1981г.-нищожен,поради нарушение на З.,Наредбата за разпределяне на жилища и Наредбата за държавни имоти и З..
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че с договор за продажба от 02.06.1981г., наследодателят на ищците В. С. К.-починал 1988г. е закупил процесния апартамент,за който ответниците М. и Г. Г. са се снабдили с констативен нотариален акт №4/29.01.1997г./лист 18 от делото/ за собственост на недвижим имот,придобит по давност.Съдът е изложил доводи,че в конкретния случай ответниците не са довели до знанието на ищците ,че са се снабдили с този нотариален акт,тъй като същия е без отметка за вписване по надлежния ред,като е стигнал до извода ,че не са доказали промяна в намерението си за владение на имота и не е доказано възражението им ,че е преобразувано държанието във владение на същия и че е придобита собствеността на основание давностно владение,като са пренебрегнати правата на ищците,поради което е стигнал до извода,че предявеният ревандикационен иск е основателен.
Видно от депозираното становище пред първоинстанционния съд от ответницата М. Г. от 04.10.2006г./лист 39 от делото/ по заведените искове,в същото се оспорва правото на собственост на наследодателя на ищците В. С. К. с твърдения за нищожност на договора за продажба от 02.06.1981г.,а със становище от 26.06.2007г.,депозирано от същата ответница на лист 62 от делото се твърди че процесния имот е придобит и на основание давностно владение от последната.
С оглед на поставения от касатора процесуален въпрос,във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото,както и всички доводи и възражения на страните,произнасянето на съда съда с въззивното решение и цитираната задължителна практика на ВКС в изложението на касатора,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване ,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.11.2010г. на Софийски градски съд,ІІ”г”отд.,постановено по гр.д.№1367/2008г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът М. А. К.-Г. да представи доказателства по делото за внесена държавна такса в размер на 17,50 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Тарифата за държавните такси,които се събират по ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: