Решение №920 от 3.12.2009 по гр. дело №5252/5252 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
Р № 920
 
гр.София, 03.12.009 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
               Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на дванадесет  двадесет  и трети ноември  две хиляди  и девета година, в състав :
 
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ  ЗЯПКОВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                 
                                                                          ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
при секретаря   Цветанка   Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело № 5252 по описа за 2008 год.
                     И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на В. П. К. , Т. А. К. и А. А. К. – М. срещу решение № 487/2007 год., постановено по гр.д. №878/2004 год. на Добричкия окръжен съд в частта, в която след като е отменено решение № 254/28.06.2004 год., постановено по гр.д. № 72/2003 год. на Добричкия районен съд – ІІІ състав в частта, в която е уважена претенцията по чл. 282,ал.2 ГПК на А. Т. К. от гр. В. заместен в хода на производството от своите наследници по закон : В. П. К. , Т. А. К. и А. А. К. , всичките от гр. В. срещу П. И. Д. за заплащане на месечно обезщетение в размер на 271 лв., считано от 01.11.2002 год. до окончателното извършване на делбата на част от делбения имот : дървена постройка с площ от 92 кв.м. и 100 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м., представляващо имот пл. № 509 в кв.41 по ПУП на ЦГЧ на гр. Д., е постановил ново решение, с което тази претенция е била отхвърлена, както и в частта, с която е оставено в сила решението на Добричкия районен съд в частта, в която претенцията по чл. 282,ал.2 ГПК е била отхвърлена за разликата над 271 лв. до 1000 лв. месечно.
Жалбоподателите правят оплаквания, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което съсобственика П. И. Д. да бъде осъден да им заплаща парично обезщетение в размер общо на 1000 лв. всеки месец, считано от деня на поканата – 01.11.2002 год. до приключване на делбеното производство.
Ответникът по касационната жалба П. И. Д. оспорва касационната жалба в писмено възражение по делото.
Ответницата П. Г. Д., не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, 3-то г.о. приема следното:
Решението в частта, в която съдът се е произнесъл на направеното искане с пр. осн. чл. 282,ал.2 ГПК/ отм./ има характер на определение / чл. 282,ал.3 ГПК/отм./ поради което се обжалва с частна жалба и неговото обжалване е подчинено на режима на обжалване на определенията. Съгл. чл.214 ГПК / отм./ частната жалба се подава в 7-модневен срок от съобщаването на определението. В случая определението като част от решението е било съобщено на жалбоподателите на 07.02.2008 год., а жалбата им, имаща характер на частна жалба е била изпратена по пощата на 29.02.2008 год. –тоест след изтичането на законоустановения срок. Независимо от това същата не следва да се счита за просрочена, доколкото в съобщението за изготвено решение съдът погрешно е дал указания на страните, че решението/ което инкорпорира и обжалваното определение/ подлежи на обжалване в 30 –дневен срок от получаване на съобщението. В тези случаи съдебната практика безпротиворечиво приема, че жалбата не е просрочена, ако е била подадена в рамките на погрешно посочения от съда срок.
Независимо от изложеното, жалбата на жалбоподателите е процесуално недопустима, доколкото определението на съда по чл. 282,ал.2 ГПК / отм./ не подлежи на касационно обжалване. Съгласно задължителното тълкуване, направено в Тълкувателно решение №1/2001 год. от 17.07.2001 год. по гр.д. №1/2001 год. на ОСГК, на касационно обжалване подлежат определенията за преграждане на производството – за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство, както и тези , с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство / т.5 и 6 от ТР/. Безспорно обжалваното определение няма сочения характер. Същото безспорно не е прекратително и с него не се разрешава материалноправен спор . Напротив определението по чл. 282,ал.2 ГПК / отм./ има привременен характер – има за предмет въпроса за ползването на делбените имоти или за обезщетението за неползването им от някои от съсобствениците до приключване на делбата. Освен това съгл. чл.282,ал.3 ГПК / отм./ да може да бъде изменено от същия съд.
Доколкото подадената жалба, която има характер на частна касационна жалба е процесуално недопустима , същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Определението , с което е даден ход по същество на жалбата следва да бъде отменено при условията на чл. 192,ал.2 ГПК/ отм ./ .
Водим от горното, Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.11.2009 год., с което е даден „под по същество” на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, имаща характер на частна жалба на В. П. К., Т. А. К. и А. А. К. – М. и тримата от гр. В. срещу решение № 487/2007 год. постановено по гр.д. № 878/2004 год. в частта , имаща характер на определение по чл. 282,ал.2 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top