2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
С., 06.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б. – процесуален представителна ответника по исковата молба Ю. Д. А. от [населено място], област М., против въззивно решение от 18.10.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.к., в частта с която е потвърдено решение от 14.7.2010 г. по гр.д.№147/2010 г. на Районен съд – Монтана, с което касационният жалбоподател е осъдено да заплаща на С. Ю. А. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 22.3.2010 г. до навършване на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател сочи като съществен процесуалноправен въпрос – “Може ли да се презумира съществуването на факти без да е установено изрично съществуването им ?”, като се твърди, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречи със съдебната практика. Като такава се сочи – решение №37/25.6.1969 г. по гр.д.№32/69 г. на ОСГК и решение №218/14.02.2003 г. по гр.д.№2451/2002 г. на ВКС, ІІ г.о., както и на ППВС №5/16.11.1970 г.
Като съществен материалноправен въпрос, разгледан в противоречие със практиката на ВС/ППВС №5/30.11.1981 г./ се сочи “Дали разпределението на издръжката между родителите зависи от размера на установените по делото доходи на всеки от тях ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – С. Ю. А., посредством процесуалния си представител – адв. Н., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси са релевантни за спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационният жалбоподател следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на съобщението и препис от настоящото определение документ за внесена държавна такса в размер на 145 лева по сметката на Върховния касационен съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 18.10.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.к., в частта с която е потвърдено решение от 14.7.2010 г. по гр.д.№147/2010 г. на Районен съд – Монтана, с което касационният жалбоподател е осъден да заплаща на С. Ю. А. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 22.3.2010 г. до навършване на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, по касационно жалба, вх.№А./16.11.2010 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Ю. Д. А., в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи банково бордеро за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 145/сто четиридесет и пет/ лева.
При неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на съдията-докладчик след изтичане на срока, както и при изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: