Решение №921 от по гр. дело №505/505 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 921
 
София, 24. 08. 2009 година
 
 
        
 
           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в закрито заседание на  четиринадесети юли  две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                              
                                                            
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 505/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Л. Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-г отделение от 10.06.2008г. по гр.д. №3413/2006г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , приподписана е от адвокат и съдържа изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответниците К. Й. К. и Е. И. Н. са подали отговор по чл.387 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице основанията по чл.280 ГПК.
Софийският градски съд е отменил частично решението на Софийския районен съд, 47 състав от 04.01.2006г. по гр.д. № 4129/1997г. и е отхвърлил иска по чл.7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договор за отстъпване на право на строеж от 31.10.1958 г. поради липса на предпоставките на чл.1 УНПКИЖС, за отстъпване на право на строеж за вилна сграда и за използване на партийно и служебно положение. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за необходимото и обикновено другарство и какви действия трябва съдът да извърши служебно в тази насока като се поддържа, че съдът не се е съобразил с разясненията, дадени в ТР1/2000г. Поставеният въпрос следва да се свърже с извода на въззивния съд, че искът следва да бъде разгледан само по отношение правата, придобити по наследствено правоприемство от ищцата Л в рамките на наследствения й дял -1/2 ид.ч. , защото наследниците на лицето, от което е одържавен имота не са необходими другари в производството по чл.7 ЗВСОНИ. Този извод на съда е съобразен с практиката на ВКС – решение № 405/2000г. на ВКС, ІV г.о., което е цитирано в решението. ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК, на което се позовава касаторката не разглежда въпроса за вида на другарството по исковете по чл.7 ЗВСОНИ , в него са разгледани процесуални въпроси за правомощията на въззивния съд при неучастие на производството на необходим другар, поради което е неприложимо за разглеждания случай и по този въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Въззивният съд не е нарушил съдебната практика на ВКС относно недопустимостта да се влошава положението на обжалвалата страна ако решението е неправилно, защото първоинстанционното решение е обжалвано не само от ищцата, но и от ответниците в уважената част и именно в тази част е отменено решението, а жалбата на ищцата не е уважена. При разглеждането на спора съдът се е съобразил с тълкуването на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК т. 4, че при проверка на правилността на обжалваното решение съдът не е обвързан от оплакванията в жалбата, а следва да разгледа спора по същество като вземе предвид и доводите, наведени за пръв път във въззивното производство.
Няма нарушение на практиката на ВКС във връзка с характера на иска по чл.7 ЗВСОНИ, съдът изрично е посочил в мотивите , че той има за предмет установяване нищожността на придобивните сделки , с които имотите по чл.1 и 2 ЗВСОВИ са прехвърлени на трети лица, в какъвто смисъл е и приетото в ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК.
Поставените в изложението въпроси за несъобрзавяне с мотивите на отменителното решение на ВКС представлява касационен довод по чл.281 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което не следва да се разглеждат. Това се отнася и до развитите съображения по същество за неправилна преценка на доказателствата във връзка с основанията за нищожност поради противоречие с чл.1 УНПИКЖС, във връзка с липсата на решение на ИК на СГНС, защото съдът не е дал тълкуване на разпоредбата относно предпоставките за валидно учредяване на право на строеж, което да налага произнасяне на ВКС с оглед точното прилагане на закона, а е приел, че е било налице решение на ИК на СГНС , макар то да не е представено по делото, след като то е цитирано и допълнено с протокол № 34 от 16.10.1958г. , което е дейност по преценка на доказателствата, която не се проверява във въззивното производство при липса на формулирани въпроси за тяхната доказателствена сила. Тези съображения важат и за изложението във връзка с обезпечаването на средствата за проектирания строеж. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК относно извода на съда, че имотът е бил регулиран, защото не се поставя въпрос за прилагане на конкретна правна норма.
По иска по чл.7 ЗВСОНИ за нарушение на чл.1 УНПИКЖС поради учредяване на строеж не за жилище, а за вилна съдът е приел, че това е било разрешено от закона като се е позовал на разпоредбата на чл. 5 ал.3 от Указа. Тази възможност обаче е предвидена след изменението в Д.в.бр.81/1960г. , с оглед на което се поставя въпроса има ли тълкувателен характер новата разпоредба и приложима ли е към възникналите вече правоотношения, който е от значение за точното прилагане на закона и е съществен за решаването на делото, поради което по този иск е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Софийския градски съд , ІІ-г отделение от 10.06.2008г. по гр.д. №3413/2006г. по жалбата на Л. Л. Т. е само в частта , в който е отхвърлен иска по чл.7 ЗВСОНИ за установяване нищожност на договора 31.10.1958г. поради нарушение на изискването на чл.1 УНПИКЖС правото на строеж да се отстъпва само за жилища.
И насрочва делото за …………………………….., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
Държавна такса не се дължи на основание чл. 7 ал.1 изр.трето ЗВСОНИ.
Не допуска касационно обжалване на посоченото решение по останалите обективно съединени искове по чл.7 ЗВСОНИ.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top