3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 333/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 922
гр. С., 21.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 333 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Р. К., З. Р. К. и К. Р. К. срещу решение № 265 от 03.12.2009 г. и допълнително решение № 30 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 455/09 г. на Окръжен съд гр. С. в частта, в която съдът е обезсилил допълнително решение № 265 от 08.09.2009 г. по гр. д. № 546/08 г. на Районен съд гр. С.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация “П. Д.” ООД гр. С. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Е. М. К. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 98 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 546/08 г. Районен съд гр. С. е допуснал делба между Е. К., Г. К., З. К. и К. К. за три имота, при квоти 3/6 ид. ч. за Е. К. и по 1/6 ид. ч. за Г. К., З. К. и К. К.. Отхвърлил е иска за делба на “П. Д.” ООД срещу Г. К., З. К. и К. К.. С допълнително решение № 265 от 08.09.2009 г. първоинстанционният съд е прогласил на основание чл. 76 ЗН за недействителен договора обективиран в нот. акт № 134 от 06.03.2008 г. между Е. К. и “П. Д.” ООД. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил допълнителното решение № 265 от 08.09.2009 г. с което на основание чл. 76 ЗН е прогласен за недействителен договорът между “П. Д.” ООД и Е. К. за замяна на три недвижими имота, сключен с нот. акт № 134 от 06.03.2008 г. и е прекратил производството в тази част. Оставил е в сила решение № 98 от 28.04.2009 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от “П. Д.” ООД срещу Г. К., З. К. и К. К. иск за делба на трите имота.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос дали в производството по допускане на делба съдът следва да се произнесе по възражение за прогласяване на относителна недействителност на договор по чл. 76 ЗН с изричен диспозитив. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
За да обезсили допълнителното решение въззивният съд е приел че с нот. акт № 134/08 г. Е. К. заменила своите ? ид. ч. от три незастроени земеделски имота в с. Тикалев, срещу пасище с храсти с площ 4 дка в с. с., както и за сумата 150 000 лв. В писмения си отговор от 17.11.2008 г. сънаследниците Г. К., З. К. и К. К. са направили възражение че договорът за замяна е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН. С допълнителното решение първоинстанционният съд приел че възражението е основателно и се произнесъл с допълнителен диспозитив. Според въззивния съд, правото да се прогласи относителна недействителност може да се упражни с инцидентен установителен иск или с възражение. Тъй като такъв иск не е бил предявен, по възражението съдът не може да се произнесе с отделен диспозитив.
Според т. 1 от Тълкувателното решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/04 г. ОСГК ВКС, в съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282 ал. 1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри на правото на собственост.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 03.12.2009 г., допълнено с решение № 30 от 28.01.2010 г., по гр. д. № 455/09 г. на Окръжен съд гр. С. в частта, в която съдът е обезсилил допълнително решение № 265 от 08.09.2009 г. по гр. д. № 546/08 г. на Районен съд гр. С..
УКАЗВА на Г. Р. К., З. Р. К. и К. Р. К. в едноседмичен срок да внесат 134 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: