Р Е Ш Е Н И Е
№ 923
София, 11.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 975/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр. С. против въззивно решение на СГС, ІІ „Г” състав от 26.10.2007 г., постановено по гр. д. № 2814/2004 г.
С обжалваното решение е отменено решение на СРС, 30 с-в от 8.12.2003 г., постановено по гр. д. № 1707/2003 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Л. Ц. Б. против Д. Д. Д. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и е постановено друго решение, с което е постановено унищожаване на договора, сключен с нот. акт № 131/2002 г. на нотариус рег. № 2* по силата на който на 20.06.2002 г. ищцата Л. Ц. Б. ЕГН ********** е продала на ответника Д. Д. Д. свой собствен недвижим имот: жилище на 1 етаж от жилищна сграда в гр. С., бул. „Б” № 74, с площ от 90 кв. м., заедно с ? ид. ч. от таванска подпокривна част и ? ид. ч. от дворно място, съставляващо УПИ *, кв. 251 по плана на гр. С., м. Павлово Б. , като е запазила правото на ползване върху самостоятелна стая, кухня с ниша и сервизни помещения пожизнено и безвъзмездно.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на въззивния съд, че към датата на сключване на процесната сделка ищцата е била в състояние на временна недееспособност – не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи, поради психично заболяване. Касаторът поддържа, че към датата на сключване на договора ищцата е била в светъл момент на психичното си заболяване и е изразила валидно съгласие за сключването му, като се позовава на показанията на свидетелите Р нотариус В. П.
За ответницата по касация Л. Ц. Б. жалбата е оспорена по съображения, изложени в писмени бележки от процесуални представители адвокати С. и Б. Поддържа се, че изложеното с жалбата не отговаря на истината и не кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва да се остави без уважение с присъждане на ответницата по касация направените за тази инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прие следното:
Решението на СРС, 30 с-в от 8.12.2003 г. по гр. д. № 1707/2003 г., с което е отхвърлен иска на Л. Ц. Б. против Д. Д. Д. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД за признаване за установено, че поради липса на съгласие е нищожен договорът, сключен с нот. акт № 131/2002 г. на нотариус рег. № 2* с който на 20.06.2002 г. Л. Ц. Б. е продала на Д. Д. Д. собствения си недвижим имот е оставено в сила с въззивното решение и като необжалвано е влязло в законна сила.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение, с което е уважен евентуално предявения от Л. Ц. Б. против Д. Д. Д. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба поради временна недееспособност на ищцата, вследствие психично заболяване, в резултат на което към датата на сключването на договора /20.06.2002 г./ тя не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи.
Правният извод на въззивния съд, че преди, по време и след изповядане на сделката ищцата е била недееспособна поради психично заболяване, в резултат на което не е разбирала и не е могла да ръководи постъпките си е обоснован със заключенията на единичната и допълнителна съдебно-психиатрична експертиза на в. л. д-р Щ на заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза в състав на вещите лица д-р Г, д-р С д-р М. , както и на свидетелските показания, за които в частта относно състоянието на ищцата правилно съдът е счел, че не са противоречиви.
Безспорно е установено по делото, че от 1978 г. ответницата по касация /сега на 64 год./ страда от психично заболяване /след раждане на мъртвородено дете и тежък развод/. Води се на отчет в ОДПЗС с диагноза „афективна психоза-биполярно ефективно разстройство”-същинско психично заболяване, което се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. Още при първото й болнично лечение през пролетта на 78 г. й е поставена диагнозата „афективно разстройство”. Впоследствие е била на системно диспансерно наблюдение и лечение в І-ва психиатрична болница, П. болница К. Настанявана е на принудително лечение по прокурорска преписка № 44850/2001 г. Правила е няколко опита за самоубийство. С експертни решения на ТЕЛК от 99 г. и № 5136/10.11.04 г. й е призната трайно загубена трудоспособност 98% с чужда помощ с диагноза „афективна психоза”. С решение на СГС, БО, 7 с-в № 73/9.05.2003 г. по гр. д. № 840/2002 г., влязло в сила на 5.06.2003 г., ответницата по касация е поставена под ограничено запрещение по иск на нейната сестра И поради заболяването „биполярно афективно разстройство, манийни и депресивни фази, начална промяна на личността”, в резултат на което тя е с ограничени възможности самостоятелно да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Органът по настойничеството и попечителството при СО-Район „В” с решения от 26.06.03 г., от 30.06.03 г. е назначил за попечител на поставената под ограничено запрещение за срок до 16.06.2010 г. нейната сестра И.
Ответникът Д. Д. е бивш адвокат на Б. , който знае за психичното й заболяване, но счита, че на 20.06.2002 г. тя e изразила валидно волеизявление, в резултат на което е извършена процесната покупко-продажба.
Вещите лица от състава на единичната и тройна съдебно-медицински експертизи след запознаване с медицинска документация, свидетелски показания и извършени психиатрични прегледи на освидетелстваната са приели, че по време на продажбата Л. Б. е била в манийна фаза на психичното заболяване, в която фаза тя не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да защитава интересите си и това обстоятелство трябва да се приеме за установено по делото по категоричен начин.
Следователно, към датата на сключване на договора ответницата по касация е била дееспособно лице, което при сключването на договора не е могло да разбира и да ръководи постъпките си, с което фактическият състав на предвиденото с чл. 31, ал. 1 ЗЗД основание за унищожаемост на договора е установен по делото по несъмнен начин, в който смисъл се .
Доводите в жалбата не се подкрепят от събраните по делото доказателства и съставляват твърдения на заинтересована от изхода на делото страна.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание разпоредбата на чл. 64, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски по делото в размер на сумата 500 лв.-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие серия А, № 0* от 13.11.2009 г.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на СГС, ІІ „г” състав от 26.10.2007 г., постановено по гр. д. № 2814/2004 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М”, бл. 234, ет. 2, ап. 5 да заплати на Л. Ц. Б. ЕГН **********от гр. С., бул. „Б” № 74, ет. 1 сумата 500 лв. за разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: