О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
С. 18.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2104 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от С. Г. М., Добрина М. Т., А. Х. Т., Ц. И. Г. и Й. Н. Я., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 6 от 5.01.2017г. по в.гр.д. № 1810 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 502 от 9.03.2016г. по гр.д.№ 7469/2014г. на Варненски районен съд като следва:
– в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу К. А. О. за прогласяване за нищожна, поради липса на съгласие и представителна власт за приобритетеля да договоря сам със себе си на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 11.03.2014г. рег.№ 222, заверено от зам.кмета на [община] чифлик, като прекратява производството в тази част,
– в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу К. А. О. за прогласяване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение на издръжка и гледане от 20.03.2014г., обективиран в н.а.№ 43, т.І,рег.№ 38394г.,т.д.№ 39/2014г., на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, като връща делото на В. за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД, за приемане на установено, че същият договор е недействителен поради липса на представителна власт, както и за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС,в случай, че бъде уважен този по чл.42 ал.2 ЗЗД по отношение на имота, находящ се в [населено място] чифлик, УПИ Х-294, кв.56, с площ 776кв.м.,ведно с построената жилищна сграда и УПИ VІІ-294,295 кв.56, с площ 400кв.м.,
– в частта, с която е развален по иска срещу К. А. О. договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение на издръжка и гледане от 20.03.2014г., обективиран в н.а.№ 43, т.І,рег.№ 38394г.,т.д.№ 39/2014г., сключен между ответницата и В. Х. Д., поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД, до размер на: 1/9ид.ч. по отношение на С. Г. М., 1/9ид.ч. по отношение на А. Х. Т., 1/3ид.ч. по отношение на Ц. И. Г. и1/3ид.ч. по отношение на Й. Н. Я. връща делото на В. за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, в случай че бъде отхвърлен предявения от тях главен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД,
– в частта, с която К. А. О. е осъдена да предаде на ищците владението върху недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място] чифлик, им.с пл.№294, кв.56, с площ 1 820кв.м.,за което са отредени парцели ХІ-294 с площ от 645 кв.м. и VІІ-294, 295 с площ 400кв.м., на основание чл.108 ЗС, като прекратява производството по иска по чл.108 ЗС по отношение на недвижимия имот, представляващ УПИ ХІ-294 с площ от 645 кв.м.и връща делото на В. за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.108 ал.2 ЗС, в случай че бъде отхвърлен предявения от тях главен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД и уважени исковите им претенции по чл.87 ал.3 ЗЗД по отношение на имотите УПИ Х-294, кв.56, с площ 776кв.м.,ведно с построената жилищна сграда и УПИ VІІ-294,295 кв.56, с площ 400кв.м.,
– както и в частта за разноските, като са присъдени нови такива.
Към частната касационна жалба е приложено изложение, в която касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следните въпроси:
1. Подмяната на заявената от ищеца воля за съдебна защита, очертана от фактите и путитума на исковата молба срещу избрания от него ответник – приобритател по алеаторния договор, обуславя ли недопустимост на постановения въззивен акт досежно иска за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение на издръжка и гледане? Позовава се на противоречие с постановени решения № 129 от 22.10.2015г. по гр.д.№ 2091/2015г.на ІІ г.о., № 261 от 25.09.2012г. по гр.д.№ 1626/2011г.на ІV г.о., № 346 от 23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г.на І г.о. и № 189 от 9.07.2012г. по гр.д.№ 1627/2013г.на ІІ г.о.,
2. Допустимо ли е във въззивното производство, с обезсилване на акта относно един от исковете за установяване на нищожност, да се обезсилват и останалите съединени искове, заявени алтернативно, щом те не са в съотношение на аксесорни към главен? Твърдението е, че исковете по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС са заявени като алтернативни и по тях съдът дължи самостоятелно произнасяне. Позовава се на противоречие с постановено решение № 52 от 11.03.2016г. по гр.д.№ 3292/2015г.на ІІІ г.о.,
3. При кумулативно въведени основания за нищожност на алеаторен договор, длъжен ли е съдът да ги разгледа и да се произнесе по всяко от тях, като отделно предявени искове? Твърди, че подобна конкретизация е направена с уточнителна молба от 24.11.2015г./лист 55 гр.д.№ 7948/15г. на В./ и в писменото становище по проекта за доклад от 11.12.2015г. /лист 119-128 от същото дело/. Позовава се на противоречие с постановени решения № 468 от 29.11.2010г. по гр.д.№ 913/2009г.на ІІ г.о., № 103 от 6.06.2011г. по гр.д.№ 876/2010г.на ІІ г.о., № 140 от 28.10.2014г. по т.д.№ 908/2014г.на І т.о., № 52 от 11.03.2016г. по гр.д.№ 3292/2015г.на ІІІ г.о., т.9 от ППВС № 1/85г. и т.10 от ТР №1/17.07.2011г. на ОСГК.
4. При липса на произнасяне по някои от въведените основания за порочност на алеаторната сделка от първата инстанция, длъжен ли е въззивният съд да ги разгледа, според въведеното от страната оплакване, вместо да обезсилва в тази част акта? Счита, че е налице противоречие с решение № 97 от 8.02.2013г. по т.д.№ 196/2011г.на ІІ т.о.
5. Допустимо ли е въззивния съд да се произнася по въпроса за нищожност на алеаторния договор относно липсата на представителна власт на приобритателя чрез преформулиране на правната квалификация на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД, след като с въззивната жалба жалбоподателят не е поддържал този порок, а е въвел оплакване за други пороци на договора, по които районният съд не се е произнесъл с въззивния акт? Счита, че е налице противоречие с т.2 от ТР № 5/2014г. по т.д.№5/2014г.на ОСГТК, решения № 361 от 25.09.2012г. по гр.д.№ 1626/2011г.на ІV г.о., т.1 и т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК.
6. Отказът на въззивният съд да установи фактическото и действителното правно положение относно различните основания за порочност на алеаторния договор, въведени с искова молба, при наличие на заявен пряк имуществен правен интерес, нарушава ли правота на ищеца на ефективна правна защита по смисъла на чл.13, вр.с чл.6 т.1 Е. и чл.17, чл.47 от Х., като пряко приложимо право с директен ефект? Счита, че е допуснато нарушение на константна практика, изразена в решение № 546 от 19.12.2012г. по гр.д.№ 828/2012г.на ІV г.о.
7. Следва ли съдът при формиране на правните си изводи, в съответствие с предмета на правния спор и търсената от ищеца съдебна защита – и по фактите, и по правото – да бъде обективен и справедлив? 8. Принципът на служебното начало, дефиниран в разпоредбата на чл.7 ГПК, намира ли приложение в исковото производство за изясняване на основен спорен въпрос, за установяване недействителността на алеаторен договор и за реституция на наследствен недвижим имот? Позовава се на решения № 886 от 13.12.2010г. по гр.д.№ 1553/2009г. на І г.о., № 83 от 26.08.2014г. по т.д.№ 1109/2012г. на І т.о., № 255 от 21.04.2014г. по гр.д.№ 1437/2012г. на ІІІ г.о. и т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК.
9. Какъв е предметният обхват на търсената въззивна защита, очертан с оплакванията на въззивника, процесуалните преклузии, установени в чл.269 ГПК и задълженията му на съд по съществото на спора? Позовава се на противоречие с решения № 189 от 9.07.2012г. по гр.д.№ 107/2012г. на ІІ гр.о., № 361 от 25.09.2012г. по гр.д.№ 1626/2011г. на ІV гр.о.
10. Когато в един исков процес е предявен иск за нищожност на алеаторен договор на различни основания, сочените отделни основания представляват ли самостоятелни искове, по които съдът е длъжен да се произнесе с отделен диспозитив?
11. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по едно от основанията за нищожност на алеаторен договор, което не е поддържано с въззивната жалба, вместо друго основание, заявено с исковата молба, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл и е въведено като оплакване пред въззивната инстанция. Позовава се на ТР №1/2013г. по т.д.№ 1/2013г. и т.3 от ТР № 5/2014г. по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
12. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички оплаквания на жалбоподателя, относими към въпроса за различните заявени правни основанията за нищожност на алеаторния договор, по част от които първата инстанция не се е произнесла? Позовава се на т.19 и т.4 от ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС и решения № 691 от 2.02.2011г. по гр.д.№ 1620/2009г. на І г.о., № 199 от 17.12.2009г. по т.д.№ 386/2009г. на ІІ т.о.,
13. Как съдът в гражданският процес е обвързан от формалната истина на спора?, по който се позовава на решение № 193 от 22.12.2015г. по т.д.№ 191/2015г. на ІІ т.о.,
14. Какво е съдържанието на мотивите на съдебния акт?,във връзка с който сочи решения ППВС № 1/1953г., т.19 ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК.
15. При упражняване на правомощията си по водене на процеса, съдът следва ли да ги осъществи по начин, че да разгледа всички основания на предявения иск за нищожност, за да осигури изпълнение на конституционното си задължение за установяване на истината? – т.12 ТР № 1/17.07.2011г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГТК на ВКС.
16. В изпълнение на правосъдната си функция, длъжен ли е съдът да приложи принципът на обективност и справедливост? Позовава се решения № 38 от 13.03.2013г. по гр.д.№ 323/2012г. на ІІІ г.о., № 16 от 16.06.2009г. по т.д.№ 323/2012г. на ІІ т.о. К. претендира и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., съобразно представен списък и договор за правна защита.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
По висящият спор относно предявеният иск за нищожност на сключения от наследодателката на ищците с н.а.№ 43/2014г. договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу поето от ответницата задължение за издръжка и гледане, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Счел е, че искове за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие и представителна власт за приобритателя да договаря сам със себе си, както и за нищожност на сключения договор поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, не са били надлежно предявени. Изложените от ищците доводи съдът е приел, че следва да се квалифицират по чл.42 ал.2 ЗЗД, за разглеждане на делото, по което основание е върнал делото на първоинстанционния съд, който в зависимост от решението по главния иск да се произнесе или не по акцесорните искове по чл.108 ЗС и чл.87 ал.3 ЗЗД. В. съд е приел за недопустимо произнасянето по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД, доколкото тази претенция е счел, че е предявена при условията на евентуалност. При формиране на своите изводи, съдът е посочил, че е съобразил представените от ищеца уточнителни молби от 13.07.2015г., от 17.11.2015г., от 24.11.2015г., както и писменото становище от 11.12.2015г. и наведените във въззивната жалба оплаквания. В подадените въззивни жалби възражения относно определената с доклада правна квалификация не са правени и в съдебно заседание не е заявил на страните намерението си за евеантуална промяна, както и не е дал възможност на страните да ангажират доказателства в тази връзка.
При така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от касатора въпроси с № 5 и № 8, касаещи правомощията на въззивния съд, тъй като същите, доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и са решени в противоречие с цитирана от касатора съдебна практика – т.1 – т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК, решение № 361 от 25.09.2012г. по гр.д.№ 1626/2011г.на ІV г.о. Съгласно тях въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. Служебно, и без оплаквания и доводи на страните, въззивният съд проверява само допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, а също и спазени ли са императивните правни норми. Регламентацията на доклада по делото и указанията на съда /чл. 146 ГПК/ е отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес. Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, в резултат от което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства – решение № 83 от 26.08.2014г. по т.д.№ 1109/2012г. на І т.о.
При извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по част от поставените въпроси, е безпредметно обсъждането и на останалите, поради което, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 5.01.2017г. по в.гр.д. № 1810 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд.
Дължимата държавна такса вече е внесена по сметка на ВКС, поради което делото следва да се ДОКЛАДВА за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.