О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София, 19.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 466 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. З. З. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Е, против въззивното решение № 338 от 14 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 612 от 31 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 336 по описа на районния съд в гр. С. за 2009 г. в частта за предоставяне на семейното жилище само на касатора и непълнолетното дете и жилището е предоставено за ползване на двамата родители заедно с непълнолетното дете до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото семейното жилище е еднофамилно и съдът е следвало да прецени възможността за едновременното му поотделно ползване и с оглед търпимостта на отношенията – съдът не е изследвал възможността да се обособят две жилища и не е разпределил отделните помещения за всеки от бившите съпрузи; съвместното ползване на жилището не може да се основе на аргумент за емоционалното състояние на детето, тъй като е определен режим на лични отношения с майката; майката има добри доходи, а и страните имат второ семейно жилище; изводът за търпимост в отношенията е необоснован. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС относно възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище – противоречие с ППВС № 12 от 1971 г. Сочат се и множество решения на ВС.
Ответницата по тази жалба Д. П. З. от гр. С., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационния контрол, както и за неоснователността на жалбата.
Срещу същото решение, но в частта му, с която е потвърдено решение № 612 от 31 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 336 по описа на районния съд в гр. С. за 2009 г. в частта за вината за разстройството на брака и за предоставяне на родителските права върху детето В. на бащата, е постъпила и касационна жалба от Д. П. З. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Н.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото фактическата обстановка не е изяснена; съдът приел, че упражняването на хоби, спорт, туризъм, екскурзии само по себе си е укоримо поведение или съставлява брачна вина, но не е установено дезинтересиране от домашните задължения; не е отчетено поведението на съпруга към “брачните нарушения” и липсват доказателства за изневяра на касаторката; при предоставянето на родителските права съдът не е обсъдил всички доказателства – например тези за физическо насилие спрямо касаторката; не са изслушани родителите и не са взети предвид доказателствата за отношенията родител-дете; не е ясно защо съдът е приел, че по-добрият родител е бащата – не са изследвани възпитателските качества на родителите, моралния им облик, грижата и отношението на родителите към детето, желанието на родителите и изявената готовност да отглеждат и възпитават детето, пола на детето, помощта от трети лица.
В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС относно въпроса кои са предпоставките и законовите критерии, въз основа и при наличието на които съдът може да предостави упражняване на родителските права на единия родител и кои са законовите критерии за определяне кой е по-пригодния родител, след като съдът е приел, че и двамата родители притежават добри родителски качества – сочат се ППВС № 1 от 1974 г. и решение на ВС и две решения на ВКС; по въпроса може ли при спорт (тренировки, физическа подготовка веднъж седмично и явяване на състезания между три и десет дни годишно на единия съпруг), при установено изпълнение на брачните задължения, включително и всички полагани грижи за детето, това поведение да бъде определено като брачна вина и основание за настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство, съответно да бъде прието, че това поведение е дезинтересиране спрямо детето и дали може да се приеме това поведение за укоримо такова и да повлияе върху вземането на решение за вината и за упражняването на родителските права, както и по въпроса при несъгласие на съпруга с упражняване спорт и туризъм, реакцията на един от съпрузите срещу брачните нарушения на другия съпруг, обяснима и извинима последица ли е физическото насилие, оправдана ли е тази реакция – сочат се ППВС № 10 от 1971 г. и две решения на ВКС. Изтъкват се и нарушения на процесуалните правила във връзка с изискването да бъдат изслушани родителите, детето и близки – сочат се постановления и решения на ВКС.
Ответникът по тази жалба В. З. З. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Е, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационния контрол, както и за неоснователността на жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си в обжалваните му части въззивният съд приел, че отделните действия и цялостното поведение на касаторката показват трайно отстраняване от семейството, като за продължителен период от време тя е поставяла своите желания, усещания и потребности на първо място – допускала е чести закъснения, отсъствия, затваряне в собствен свят, дезинтересиране към дома, отчуждаване от съпруга, пренебрегване нуждите на детето, трайно поддържане на близки отношения с друг мъж; наличието на хоби, спорт, туризъм, екскурзии, само по себе си не е укоримо и не съставлява брачна вина, но от значение е как това е въздействало върху другия съпруг – отказът да се съобрази с желанията и потребностите на другия и да хармонизира своите с неговите, представлява проява на неуважение; касаторът също е демонстрирал отношение и постъпки, съставляващи брачна вина; предвид възрастта и пола на детето, средата, отношението му към всеки от родителите, характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага лични и непосредствени грижи за детето, методи за възпитание, възможности за осигуряване на спокойна и нормална домашна обстановка, възможностите на детето за развитие и приспособяване; касаторът е демонстрирал ефективен контрол и способности за овладяване и справяне със ситуацията; касаторката е проявявала непостоянство към детето, което се е проявило като огорчение и недоверие, както и чувство на несигурност у детето; бащата осигурява по-малко стрес и не налага усилия за адаптиране; при тази преценка съдът изрично сочи, че се абстрахира от брачната вина и се води само от интереса на детето; семейното жилище е с достатъчна площ и помещения за общ и необезпокояван живот на трима души, като отношенията между бившите съпрузи са търпими и без прояви на агресия, неуважение или неприязън; жилището се споделя и от двамата съпрузи в течението на процеса, като това дава възможност на детето да общува и с двамата си родители; нуждата на детето от майката налага и тя да обитава жилището, а и тя няма лична собственост в града и няма роднини; ползването на жилището не следва да се разпределя, защото е установен вече динамичен стереотип в това отношение.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по жалбата на В. З. , но липсва основание до касационния контрол да бъде допуснато решението в частта му, атакувана от Д. З.
Допускането до касационен контрол се търси по първото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, но от представените решения на състави на ВС и на ВКС, постановени в процедурата по отменения ГПК, следва да се приеме, че страните още твърдят и наличието на второто основание по чл. 280 ал. 1 ГПТ – поради противоречивото разрешаване от съдилищата на поставените въпроси.
Поставеният правен въпрос от страна на касатора З. е обусловил изхода на спора и е включен в предмета на делото. По този въпрос въззивният съд е дал разрешение, което не е съответно на разрешението, дадено в ППВС № 12 за 1971 г. – т. ІІ.1 и ІІ.4. Посочената от касатора съдебна практика – решения № 1* по гр.д. № 1* за 1974 г., № 3* по гр.д. № 2* за 1981 г., № 2* по гр.д. № 2* за 1976 г., № 2* по гр.д. № 1* за 1977 г., № 3* по гр.д. № 2* за 1973 г., № 186 по гр.д. № 3* за 1983 г., № 3* по гр.д. № 3* за 1981 г., № 10 по гр.д. № 127 за 1982 г. – всички на ІІ ГО на ВС, дават разрешения в контекста на приетото в посоченото ППВС, поради което съдът приема, че касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Първият поставен от касаторката материалноправен въпрос е изключително значим и е обусловил изхода на спора в съответната му част. Даденото от въззивния съд разрешение обаче по никакъв начин не е постановено извън рамките или против сочената задължителна съдебна практика. В ППВС № 1 от 1974 г. т. ІІ, изрично са посочени обстоятелствата, които съдът задължително следва да вземе предвид при преценка на интересите на децата във връзка с предоставянето на родителските права – родителски качества, полагане грижи и умения за възпитаване, п. подготовката за придобиване знания и трудови навици, морални качества на родителите, с. обкръжение и битови услови, възраст и пол на децата, привързаност между децата и родителите, помощ от трети лица и други. В разглеждания случай въззивният съд многословно е посочил своите изводи във връзка с всяко едно от тези обстоятелства и е приел, че с оглед всички данни бащата е по-пригоден да упражнява родителските права към относимия момент. По този начин установените критерии за преценка на интереса на детето са спазени. Несъгласието на касаторката с изводите на съда не може да се счете за неправилно прилагане на закона.
Посоченото по този въпрос решение № 2* по гр.д. № 1* за 1968 г. на ІІ ГО е неотносимо, тъй като съдът не е вземал предвид жилищните условия на родителите при преценката за предоставянето на родителските права. По въпроса не е налице и противоречивото му разрешаване, обосновано от касаторката с решение № 694 по гр.д. № 352 за 2002 г. на ІІ ГО, тъй като, заедно с пола и възрастта на децата, в разглеждания в соченото решение случай е установено, че бащата е неустойчив психически и има злоупотреба с медикаменти, както и че е скандална личност. Заключението за пригодността на майката съдът е взел в този случай в контекста на спокойната и нормална среда, подходяща за тяхното развитие и възпитание, които майката може да осигури. Ето защо следва да се приеме, че по поставения въпрос не е налице и противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Вторият поставен материалноправен въпрос от касаторката не е обусловил изхода на спора. Това е така, тъй като съдът е обсъдил въпроса със спортните дейности, упражнявани от касаторката, не като самостоятелна проява на брачна вина, а като едно от обстоятелствата, довело до отчуждаването й от семейството и нагнетяването на отрицателни отношения у съпруга й. Заедно с тези обстоятелства съдът е съобразили и други такива, поради което не може да се приеме, че поставеният въпрос е станал единствена и основна причина за възприетото в атакуваното решение, че вина за непоправимото разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Не представлява основание за допускане на касационен контрол и позоваването във втората част на въпроса от страна на касаторката на това същия въпрос да е оказал влияние върху решението за предоставянето на родителските права. Изрично съдът е посочил, че при предоставянето на родителските права се абстрахира от вината за разстройството на брака, а и това е видно от изложените в тази връзка мотиви. Ето защо по този въпрос липсва основание да се приеме, че решението следва да се допусне до касационен контрол, поради което и съдът не подлага на преценка сочената съдебна практика.
Няма основание касационният контрол да се допусне и по третия поставен материалноправен въпрос. Това е така, защото касаторката обвързва несъгласието на съпруга с упражняваните от нея действия с осъществено спрямо нея физическо насилие, като отговорът на въпроса е очевиден, но този проблем не е станал причина да се приеме, че съпругът няма брачна вина, нито пък че упражняваните от нея дейности са единственото й противобрачно провинение. И в този случай съдът не намира основание да подлага на преценка сочената съдебна практика.
Поставените процесуалноправни проблеми не са формулирани по начин, по който да се приеме, че се поставя значим процесуалноправен въпрос, на който се дължи отговор в рамките на производството по чл. 290 ГПК. Допускането до касационен контрол е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В разглеждания случай касаторката е представила сочените нарушения като нарушения на съдопроизводствените правила, които обаче могат да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, а не като основания за допускане до касационен контрол. По тази причина касационният съд не подлага на преценка и сочената съдебна практика.
За касационното разглеждане касаторът дължи държавна такса от 30 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 338 от 14 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 612 от 31 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 336 по описа на районния съд в гр. С. за 2009 г. в частта за предоставяне на семейното жилище.
УКАЗВА на В. З. З. от гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на съда държавна такса от 30 лева за касационното производство, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 338 от 14 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г. по жалбата на Д. П. З. от гр. С.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: