1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
С., 22.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1720 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Г. И. от [населено място] и Е. И. И. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. С. от АК-Г., против въззивно решение № 111 от 02.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 151 по описа за 2010 г. на Габровския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 23 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 1357/2009 г. на Габровския районен съд, са отхвърлени предявените искове на жалбоподателите против Т. С. П. и Т. М. П., и двамата от [населено място], за приемане за установено, че договор за покупко-продажба от 29.10.2008 г., сключен с нот. акт № 182, т. 3, рег. № 8775, н.д. № 547 на нотариус П. К., с рег. № 299 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Габрово, е нищожен, поради противоречие със закона – чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК/отм./, отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 31 ЗЗД, за унищожаване на договора за покупко-продажба от 29.10.2008 г., сключен с нот. акт № 182, т. 3, рег. № 8775, н.д. № 547 на нотариус П. К., с рег. № 299 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Габрово, поради недееспособност на продавача поради психично заболяване, както и искът за отмяна на нот. акт № 182, т. 3, рег. № 8775, н.д. № 547 на нотариус П. К., с рег. № 299 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Габрово.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за спорното право, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което твърдение представят съдебни решения, както следва: решение № 610 от 22.08.2001 г. по гр.д. № 40/2001 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 324 от 19.02.1999 г. по гр.д. № 7/1998 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 740 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 629/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 644 от 10.07.2000 г. по гр.д. № 38/2000 г. на ІІ ГО на ВКС. Тъй като представената съдебна практика не е задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 Г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, а представлява решения на отделни състави на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. И. от жалбоподателите въпрос от материалноправно естество е за понятието „семейно жилище”, и по-конкретно, кое жилище има характер на „семейно жилище” и може ли след фактическата раздяла на съпрузите да загуби този характер. Въпросът е поставен с оглед приетото от съда, че след фактическата раздяла на съпрузите, настъпила през м. септември 2008 г., когато го е напуснала съпругата, но съпругът останал да живее в него, то е престанало да задоволява потребностите на семейството от жилище и е загубило характера си на „семейно жилище”, поради което извършеното в този период разпореждане от съпруга-собственик с договора, оспорен след смъртта му от другия съпруг и сина му от предходен брак, не е нищожен като сключен в нарушение на чл. 23 СК/отм./, без съгласието на съпруга-несобственик, тъй като такова не е било необходимо.
Ответниците по касационната жалба Т. С. П. и Т. М. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ив. Ш. от АК-Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба и изразяват становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли предявените искове, с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК/отм./, въззивният съд е приел, че процесното жилище, предмет на продажбената сделка, не е имало характер на „семейно жилище”, тъй като съпрузите към момента на изповядване на сделката са били във фактическа раздяла и не е било необходимо съгласие на съпругата по см. на чл. 23 СК/отм./. Отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаемост на процесната сделка, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение, или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор, каквито доказателства не са представени. Отхвърлен е и искът за отмяна на процесния нотариален акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставения материалноправен въпрос кое жилище има характер на „семейно жилище” и може ли след фактическата раздяла на съпрузите то да загуби този характер е обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК/отм./ и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от приложената съдебна практика, поради което по този въпрос въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на отхвърления иск, предявен при условията на евентуалност, с правно основание чл. 31 ЗЗД, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не е изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото по този иск като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 150 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение въззивно решение № 111 от 02.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 151 по описа за 2010 г. на Габровския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК/отм./.
Указва на Р. Г. И. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 и Е. И. И. от [населено място], ул. В. Л.” № 149, ет. 2, и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адв. Д. С. от АК-Г., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 150 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: