Р Е Ш Е Н И Е
№ 925
София, 17.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1094/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218и ГПК вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. А. Х., Р. Н. Ч. и Е. Н. Г. и тримата от гр. П. чрез адвокат Н против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, ГО, Х с-в № 2025/6.12.2007 г., постановено по гр. д. № 3379/2005 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд П. № 94/6.07.2000 г., постановено по гр. д. № 898/1999 г., с което на Р. Н. Ч., Е. Н. Г. и Т. Н. Х. , починала в хода на производството по делото и заместена от наследниците си по закон-синове Г. А. Х. и Н. А. Х. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да отстъпят собствеността и предадат владението върху 1/32 ид.ч. на А. Н. П. и на 9/320 ид. ч. общо на Р. Р. и А. Р. Хофсепян от масивна сграда, цялата от 80 кв. м. и върху 3/40 ид. ч. на А. Н. П. и 27/400 ид. ч. общо на Р. Р. Х. и А. Р. Хофсепян от масивна постройка, цялата от 40 кв. м., които две постройки се намират в източната част на имот пл. № 1* и в западната част на имот пл. № 4* включени в общ парцел ****клуб театър и обществено хранене в кв. 66 по действащия план на гр. П., Централна градска част.
С жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск с предмет чл. 32 ЗТСУ, както и че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалноправниразпоредби на ЗТСУ, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
За ответницата по касация А. Н. П. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмена защита и писмено становище от адвокати Г. И. и Р. С.
Касационата жалба, подадена от адвокат М за касатора-ответник Н. А. Х. не е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално недопустима.
Съобщение за въззивното решение до Н. А. Х. е получено от съпругата му на 11.12.2007 г. Срокът по чл. 218в, ал. 1 ГПК е започнал да тече от следващия ден и е изтекъл на 10.01.2008 г. Касационната жалба е подадена на 18.01.2008 г.
Поради пропускане на преклузивния срок за обжалване на въззивното решение касационната жалба от името на Н. А. Х. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба от името на Р. Н. Ч. и Е. Н. Г. е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното:
В производството по реда на чл. 218з ГПК въззивният съд е изпълнил указанията на Върховния касационен съд в отменителното му решение за изясняване точното местоположение на границата между имоти пл. № 1* и № 497 по действащия регулационен план от 1982 г. и за изясняване процесните две масивни постройки попадат ли върху собствен на ищците терен и каква площ от него заемат. Съобразно доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че страните се легитимират като собственици, както следва: ищците-на имот пл. № 497 от 689 кв. м., включен в парцел ****клуб театър, обществено хранене, кв. 66 по действащия план, одобрен 1982 г. при следните права: А. Н. П.-1/4 ид. ч., Р. и А. Х. 9/40 ид. ч., а ответниците-на съседния имот пл. № 1* също включен в общия по регулация парцел ****клуб-театър, обществено хранене, кв. 66 по същия план, при права: Тодорка Н. Х. /3 ид. ч., Р. Ч. и Е. Г. 1/3 ид. ч. Относно кадастралната граница между двата имота по сега действащия регулационен план от 1982 г. съдът е приел, че минава през процесните сгради, като се е позовал на заключението на единичната експертиза на в. л. Коев-скица № 4, което е потвърдено със заключенията на двете тройни съдебно-технически експертизи, приети при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция. Със заключението на тройната експертиза на в. л. Шопова, К. и Г. е изяснено, че относно границата между процесните два имота са налице различия поради наличните две копия от действащия кадастрално регулационен план на ЦГЧ- П. от 1982 г., във всяко от които границата между двата имота е различно отразена. Едното копие е в техническата служба в район Ц. , което е работно и в него се нанасят всички изменения. Приложената към заключението на вещите лица скица № 2 е изготвена съобразно това копие, според което имотната граница минава през спорните две сгради- по обуквите К1Н1Е1 по скица № 4 от заключението на в. л. инж. К, прието от районния съд. Другото копие, показано на скица № 1 от заключението на в. л. Шопова, К. и Г. е открито в архива на район Ц. На това копие не е отразена дата на изготвяне и одобряване, копието не е работно и по него не се издават скици и каквито и да било документи, съдържащи информация за имоти и парцели.стно в съдебно заседание вещите лица са потвърдили становището си, че приемат за меродавно първото копие, въз основа на което е изчертана скица № 2 към заключението им и са категорични, че нанесената на тази скица имотна граница е границата между двата имота по сега действащия регулационен план.
При тези данни от правна страна въззивният съд е счел, че предявеният иск е доказан и следва да се уважи съобразно безспорно установените права на собственост на ищците по отношение на имот пл. № 4* в който попада част от процесните постройки.
Касационната жалба е неоснователна.
Не се оправдава от фактическа страна оплакването, че съдът постановил недопустимо решение, като е събирал доказателства по иск с правно основание чл. 32 ЗТСУ, а е постановил решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС. С решенията на съдебните инстанции, в т. ч. и на ВКС е посочено, че предмет на спора между страните е иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет съответни идеални части от процесните две масивни сгради, намиращи се на границата на двата съседни имоти.
Неоснователно касаторите поддържат, че границата между двата съседни имоти минава по подпорната стена, на която са и процесните сгради. Със заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на на в. л. Шопова, К. и Г. е установено, че линията, на която е построен подпорния зид не е граница между имотите съгласно действащия дворищнорегулационен план от 1982 г.
По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответницата по касация А. Н. П. направените по делото разноски в размер на 300 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0* от 7.12.2009 г.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, ГО, Х с-в № 2025/6.12.2007 г., постановено по гр. д. № 3379/2005 г.
ОСЪЖДА Н. А. Х., Р. Н. Ч. и Е. Н. Г. да заплатят на А. А. Н. П. сумата 300 лв. направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от Н. А. Х. от гр. П. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, ГО, Х с-в № 2025/6.12.2007 г., постановено по гр. д. № 3379/2005 г.
Определението за оставяне без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС/ с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: