РЕШЕНИЕ
№ 925
София, 18. декември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1772 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Дибричкия окръжен съд по гр.д. № 242/2007, с което е отменено решението на Тервелския районен съд от 07.12.2006 г. по гр.д. № 157/2004, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 73 ЗС.
Недоволен от решението е касаторът “А” Е. , София, който го обжалва в срок с оплаквания за недопустимост и нарушения на материалния закон.
Касаторът счита, че е предявил иск по чл. 73 ЗС, а съдът недопустимо е разгледал иск по чл. 59 ЗЗД и неправилно е приел, че купувачът от публична продан има право да получи имота, не от деня на постановлението за възлагане, а от деня на въвода и без да отчете обстоятелството, че ответникът владее имота по предварителен договор с достоверна дата от 11.06.2001 г., след вписването на възбраната върху имота на 31.05.2001 г.
Ответникът по жалбата Г. Ж. А. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 59 ЗЗД и е отчел че възбраната е наложена без постановление на съдебния изпълнител.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е неоснователен, тъй като ищецът като купувач от публична продан има право да получи владението на закупения имот след влизането в сила на постановлението за възлагане, внасянето на съответните такси и вписването му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивният съд е разгледал предявения иск. Той не е основал решението си на факти, които страните не твърдят. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че правната квалификация на предявеният иск е чл. 59 ЗЗД. Това е правната квалификация на иска, когато ищецът твърди, че ответникът е само държател – няма владение. В исковата молба обаче ищецът признава качеството владетел на ответника. По делото няма спор, че ответникът е упражнявал през процесния период владение върху закупения от публична продан имот и е отстранен от владение чрез въвод. Също в нарушение на закона съдът е приел, че купувачът от публична продан получава права върху закупената вещ след постановлението за възлагане. В чл. 496, ал. 2 ГПК (чл. 348, ал. 2 ГПК отм.) изрично е установено, че от деня на постановлението за възлагане купувачът от публична продан придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Посочените от въззивния съд обстоятелства имат значение за принудителното изпълнение на вече придобитите права.
Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – разгледан от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.).
По делото няма спор за факти. Ищецът претендира пропуснатите ползи от това че през времето от 28.11.2003 до 17.11.2004 г. е бил лишен от ползването на закупения от публична продан имот с постановление за възлагане от 28.11.2003 г., а ответникът владее същия имот по предварителен договор от 08.03.2000 г. Коя е достоверната дата на предварителния договор няма правно значение за владението. Въводът във владение е насрочен от съдебния изпълнител за 17.11.2004 г., като ответникът не е бил уведомен за това и не е намерен в имота. Той е уведомен за претенцията на ищеца на 18.11.2004 г. и е предал владението на имота на 24.11.2004 г.
Видно от изложеното ответникът не дължи обезщетение за ползването на имота през процесния период. Ищецът е придобил всички права върху имота на 28.11.2003 г., но по това време ответникът вече е владял имота по предварителен договор, сключен със собственик. Без правно значение е дали предварителният договор е противопоставим на ищеца. Противопоставимостта има значение за правата по предварителния договор, а владението е факт. Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота (до 27.11.2003 г. длъжникът е бил собственик на имота), владелецът има правото по чл. 71 ЗС да се ползува от имота и получава неговите добиви до предявяването на иска за връщането му. Иск за предаване на владението не е предявен и не е необходимо да бъде предявяван, тъй като купувачът от публична продан може да защити правата си пряко чрез въвод във владение, така че моментът, от който длъжникът (като владелец по предварителен договор, сключен със собственик) губи право да ползва имота е получаването на уведомлението за въвода на купувача от публичната продан на 18.11.2004 г. – след процесния период.
Ответникът по иска Г. Ж. А. претендира разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Дибричкия окръжен съд по гр.д. № 242/2007.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “А” Е. , София срещу Г. Ж. А. от Т. за сумата 9.792,00 лева обезщетение за неоснователното ползване на СКЛАДОВА БАЗА, находяща се в Т. , парцел **** от кв. 67 по плана на град Т. в периода от 28.11.2003 до 17.11.2004 г. на основание чл. 73 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.