О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
С., 22.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: М. С.
ГЪЛЪБИНА Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№316 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 23.11.2009г. по гр.д.№3952/2000г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 16.06.2000г. по гр.д.№8818/09г. на СРС, 52 с-в, с което е отхвърлен искът за делба на УПИ ХV-52 по плана на гр.С., кв.”Горна Б.”, а делбата е допусната само за другия имот – УПИ Х ІV-52.
Въззивният съд е приел, че от общия някога парцел ХІ-52 по отменения регулационен план, в който тримата съделители са били съсобственици с дялове по 1/3 ид.част, са образувани два урегулирани поземлени имота – УПИ ХІV-52 и УПИ ХV-52. В първия от тях има две сгради, едната от които е индивидуална собственост на ответника Г. Й., а другата – на ответницата С. Д.. В УПИ ХІV-52 попада жилищна сграда, собственост на ищцата В. А.. Тъй като в УПИ ХV-52 съществува хоризонтална етажна собственост, земята представлява обща част и затова не е допустимо да се дели – чл.38, ал.1 от ЗС, вр. т.1, б.”д” и “е” на ППВС №2/1982г. Затова искът за делба на този имот е отхвърлен. Прието е, че няма пречка да се допусне делба на дворното място, образуващо УПИ ХІV-52.
Касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част са подали ответниците. Те се позовават на обстоятелството, че съсобствеността съществува върху два урегулирани поземлени имота, при което в единия има сграда, индивидуална собственост на ищцата, а в другия – сгради, собственост на всеки един от ответниците. Считат, че в този случай делбата на дворните места е допустима и това е хипотезата, разрешена с решение №504/24.09.96г. по гр.д.№376/96г. на І ГО на ВС. В изложението към жалбата поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставения въпрос за допустимостта на делбата в разглежданата хипотеза, като се позовават на противоречие между въззивното решение и посоченото по-горе решение на ВС.
Ответницата в производството В. А. не взема становище по жалбата. Във въззивното производство обаче тя е поддържала аналогично становище за допустимост на делбата на земята в разглежданата хипотеза.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въпроса дали може да се допусне и извърши делба на два урегулирани поземлени имота, в единия от които има отделни жилища, собственост на част от съделителите, а в другия – жилища на другите съделители има противоречива съдебна практика, което е основание за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.11.2009г. по гр.д.№3952/2000г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв., в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: